Вратата на салона се отвори и влязоха Джордж и Бетси.
— Трябва да ви съобщим нещо — каза Джордж с широка усмивка и прегърна Бетси през кръста, с което не остави никакво съмнение относно разкритието, което щеше да направи.
Глава 7
Карета след карета преминаваха по осветената алея, която отвеждаше до „Хоукис Хил“. Спираха пред главния вход на къщата, където множество лакеи се спускаха да отварят вратичките и да спускат стълбичките. Облечени в ръкавици ръце се протягаха към возещите се в каретите, за да ги подкрепят, докато слизат. Балните рокли бяха поглаждани с ръце, за да се изгладят ръбовете — истински или въображаеми. Прическите бяха потупвани, за да са сигурни дамите, че пътуването не ги е повредило.
В голямото антре лакеите бързаха да вземат наметките на дамите и да ги окачат на закачалките. Гостите се изкачваха по широкото главно стълбище, в края на което ги очакваха граф и графиня Фарминстър. Зад тях стояха вдовстващата графиня, Аврора и Джордж. Гостите поздравяваха учтиво и влизаха в балната зала, чиято красота спираше дъха им. Кристалните полилеи блестяха. Из цялата зала бяха пръснати огромни вази, в които грееха ярки цветя.
Каландра се държеше безупречно. Никога преди не беше давала бал, но пък многократно беше имала възможност да наблюдава внимателно лондонските си домакини. Беше им завиждала, но ето че и тя имаше сега възможност да се прояви. Всички говореха само за това, колко красива е балната зала, колко елегантни са мебелите. Е, тези провинциалисти се възхищаваха и на много по-обикновени неща. Ако имаше възможност да даде бал в Лондон, щеше да го направи много по-грандиозен. На моменти й прилошаваше леко. Тя затвори очи. „Не трябваше да ям от стридите“ — помисли си тя с раздразнение.
— Мисля, че всички пристигнаха вече, мила — каза й графът. — Време е да открием танците.
Той я хвана под ръка и я въведе в балната зала.
— Нека първо викарият направи съобщението за годежа — каза Каландра. — Ако не го направи, хората непрекъснато ще шушукат, като видят какво внимание Джордж засвидетелства на Бетси.
Графът кимна. Беше съгласен със съпругата си. Отиде и тихо прошепна нещо на сър Роланд. Придружени от викария, те се отправиха към подиума. Музикантите дадоха няколко силни акорда, за да привлекат вниманието на гостите, а графът протегна ръка, за да ги накара да замълчат.
— Приятели мои, преди да започнем танците, викарият ще ни каже няколко думи.
Сър Роланд прочисти гърлото си и каза с патос:
— Лейди и аз сме щастливи да ви съобщим за годежа на най-голямата си дъщеря с мистър Джордж Спенсър-Кимбърли, по-големия брат на графиня Фарминстър. Сватбата ще се състои в края на октомври, тъй като малко след това Джордж трябва да се върне в Западните Индии. Мисля, че вие всички ще споделите нашето щастие.
Той се поклони на събралите се в залата и слезе от подиума. Почти незабавно, Бетси, Джордж и лейди Елзи бяха засипани от поздравления. На много от майките, който имаха дъщери, им беше трудно да ги поздравят, но го направиха с усмивка. Бяха дошли тук с надеждата, че милите им чеда ще успеят да привлекат вниманието на мистър Спенсър-Кимбърли. Но ето, че момичето на Боуенови, с неговата нищожна зестра, беше хванало най-добрата плячка, която се беше появявала в околността от години. И то преди другите да са имали някакъв шанс. Не беше честно!
Но музиката започна. Графът и графинята откриха бала с менует — най-трудния от всички танци, които щяха да бъдат танцувани тази нощ. Музикантите свиреха най-вече весели и живи народни мелодии. Кели беше наела учител по танци, който да обучи нея, Джордж и Аврора, така че да не изглеждат тромави и непохватни вечерта на бала. Сега тя се усмихваше и свободно пристъпваше до съпруга си, защото менуетът беше обичаен танц за лондонското общество. За един кратък миг тя отново беше щастлива и доволна.
Валериън я погледна и си помисли, че е много красива. Ако само сърцето й не беше толкова студено, той можеше и да я обича истински. Видя, че Джордж танцува с Бетси, и си помисли, че те изглеждат много щастливи. Видя Аврора в рокля с цвета на очите й. Тя танцуваше със Сейнт Джон, далечен братовчед на семейство Хоксуърт и приятел от детинство на Валериън. Дори баба му танцуваше. Неин кавалер беше старият генерал Тримейн, който сега беше главният ловджия на околността. Беше минало повече от година от смъртта на дядо му. Беше време баба му отново да поеме ролята си в обществото.