Вечерта напредваше. Всички бяха много щастливи и прекарваха чудесно, като се изключи разочарованието, което Джордж неволно беше причинил на много майки. В трапезарията беше сервирана лека студена вечеря. Гостите сновяха между балната зала и трапезарията. По-възрастните се бяха настанили на свободните столове и канапета, като бяха оставили дансинга свободен за младежите.
Каландра имаше много поклонници сред джентълмените и танцуваше непрекъснато. Аврора също не оставаше без кавалер. В момента тя танцуваше с графа.
— Ти си най-красивото момиче тук тази вечер — каза й той. — Много умно си постъпила, като си избрала рокля с цвета на прекрасните си сини очи.
— Благодаря — каза Аврора тихо, — но не съм сигурна, че трябва да ми говориш по този начин. Най-красивата жена в залата е съпругата ти.
— Да, тя е най-красивата жена — съгласи се той, — но ти си най-красивото момиче.
Той я погледна в очите и й се усмихна. „Дяволите да го вземат“ — помисли си Аврора. Главата й се замая и тя се препъна. Ръката му я обгърна още по-здраво през талията и той вихрено я завъртя. Когато възстанови равновесието си, тя го погледна внимателно.
— Много си умен, Валериън. Но не прекалявай с остроумието си.
Преди той да успее да отговори, музиката спря и Сейнт Джон се озова до тях.
— Мисля, че следващият танц е мой, Аврора — каза той с дяволита усмивка.
Сейнт Джон беше висок и строен, с кестенява коса и топли кафяви очи, които излъчваха златисто сияние. Не беше така красив като далечния си братовчед, но без съмнение беше привлекателен.
— Струва ми се, Сейнт Джон, че тази вечер ти танцува няколко пъти с балдъзата ми. Страхувам се, че ще я компрометираш — каза графът. Тъмносините му очи бяха станали почти черни от гнева, който напираше.
— Слушай какво, Хоксуърт — присмя се братовчед му, — говориш като някой загрижен татко. Или като съперник. Но ти си женен и едва ли можеш да ми бъдеш такъв, нали? — Погледът, който отправи на графа, беше предизвикателен.
— Господа — каза Аврора студено, — вие ме обиждате и ме смущавате с поведението си.
Тя им обърна гръб и се отдалечи. Застана до старата графиня. Беше почервеняла от срам.
— Те са съперници във всичко още откакто се появиха на бял свят — каза тихо старицата. — Бяха съперници в училище, на семейни събирания, в игрите. — Тя въздъхна. — Кой започна този път, момиче?
— Не знам. Мисля, че и двамата. Валериън обвини Джъстин, че е танцувал няколко пъти с мен, а Джъстин му отговори, че думите му биха подхождали на загрижен татко или на съперник. Как смеят да говорят така, като че ли аз съм вещ, която може да принадлежи на единия или на другия!? Порицах и двамата. Те си го заслужиха. Каква е роднинската връзка между тях?
— Имат общ прапрадядо от страната на семейство Хоксуърт — каза графинята. — Добре си направила, че си ги накарала да овесят нос.
Изведнъж, в далечния край на залата настъпи оживление.
— Графинята припадна! — извика някой.
Аврора бързо се затича към Кели и почти се сблъска с графа, който също тичаше натам. Кели лежеше на пода. Приличаше на малка купчинка от коприна. Графът взе съпругата си на ръце и я положи на близкия диван.
— Тук ли е още доктор Майкълс? — попита той.
Аврора коленичи до сестра си. Потупваше я по ръката и нежно я призоваваше.
— Каландра! Каландра! Добре ли си?
Кели бавно отвори очи.
— Какво се случи? — попита тя.
Червендалест джентълмен си проби път и застана до тях.
Какво се е случило с Нейно благородие? — каза той доста грубо. Хвана китката на Кели и измери пулса й. — Някой да изпрати да повикат камериерката й.
— Заради стридите е — каза Кели на доктора. — Знаех си, че не трябва да ям от тях. Много малко видове храна ми понасят напоследък, но те изглеждаха толкова вкусни. А бях и ужасно гладна.
— И аз забелязах огромния ви апетит тази вечер — каза докторът и пипна челото й.
— Знам, че не е възпитано да се яде толкова много — каза му Кели, — но напоследък все не мога да се нахраня. Непрекъснато чувствам стомаха си празен и често ми се повдига.
Бяха изпратили за Сали. Тя застана до господарката си. Беше силно разтревожена.
— Добре ли е тя, мис Аврора? — попита нервно Сали.
— Това е камериерката на графинята — каза Аврора на доктора.
Той се обърна и направи знак на Сали да се приближи. Прошепна нещо в ухото й. Сали се замисли за миг, а после, също шепнешком, отговори нещо на доктора. Той се обърна към тях:
— Както и подозирах — каза той на Аврора и графа. — Нейно благородие е бременна. Няма съмнение в това. Ще станете баща, преди годината да е изтекла, Ваше благородие. Поздравления и за двама ви.