Кели тихо заплака.
— Сълзи на щастие — каза доктор Майкълс. — Виждал съм ги много пъти. Мила моя, на молитвите ви вече е отговорено.
— Ако кажеш само една дума, с която да изложиш Валериън, ще те убия — прошепна Аврора в ухото на сестра си.
— Не ме оставяй! — помоли Кели сестра си.
— Ще остана в „Хоукис Хил“ дотогава, докато ти искаш — увери я Аврора. — Хайде, усмихни се на съпруга си.
Кели се подчини и се усмихна с треперещи устни на графа. На неговото красиво лице беше изписана силна изненада.
Аврора се изправи.
— Нали това искаше, Валериън? — попита го тя тихичко. — Моята сестра ще те дари с наследник.
— Да! Да! — каза той и се обърна към гостите: — Съпругата ми е в добро здраве. Според доктор Майкълс ние ще имаме дете преди края на годината.
В залата настана невъобразима врява. Всички искаха да поднесат поздравленията си.
— Е, това беше най-вълнуващата вечер за вашето семейство, мила моя Мери Роуз — каза контесата на Кемп на графиня Фарминстър. — Годеж и предстоящо раждане: какво по-хубаво от това? Сигурно си щастлива.
— Наистина — усмихна се широко старата графиня, — щастлива съм, че ще доживея раждането на правнука си. Е, поне се надявам, че ще доживея. — Тя тихичко се засмя. — Валериън — извика в следващия момент — мисля, че гостите трябва вече да си тръгват, за да може Каландра да си почине.
Не се наложи графът да отговаря каквото и да било. Някои от гостите вече се сбогуваха с домакините си. Каландра, скромна и сдържана, седеше на дивана и приемаше поздравленията и благодарностите на гостите за добре прекараната вечер. Валериън стоеше зад нея. Джордж и Бетси бяха вън на терасата, когато Каландра припадна. Едва сега те влязоха в стаята. Аврора набързо им разказа какво се беше случило, докато те се бяха радвали на лунната светлина. Те също поднесоха поздравленията си.
— Мама ще е много доволна да научи, че ще се сдобие с внуче — каза Джордж.
— Останете до раждането на бебето — помоли ги Каландра.
— Не мога, миличка. Трябва да съм у дома, когато започнат да режат тръстиката. И без това непрекъснато се страхувам, че оставих засаждането в ръцете на мама и на старшия надзирател. Мама не трябва да остава сама на острова по-дълго, отколкото е необходимо. Ще напусна Англия, преди да си родила, Кели, за да не попаднем в периода на бурите. Искам пътуването да бъде приятно за съпругата ми. Аврора ще бъде при теб. Ще се справиш, сестричке.
Гостите вече си бяха отишли. Валериън Хоксуърт вдигна съпругата си на ръце и я занесе до спалнята й. Сложи я да седне на стола до камината и тихо каза:
— Вече си свободна, Каландра. Няма да ти се налага да търпиш вниманието ми. Благодарен съм ти за онова, което направи. Когато родиш моя наследник, щедростта и търпението ми към теб ще бъдат почти безгранични — обеща й той.
— Почти? — Тя го погледна сериозно.
— Каквото и да правиш, мадам, очаквам, че няма да предизвикваш скандали — каза той тихо. — Колкото до другите точки от нашето споразумение, ще ги обсъдим след раждането на детето. Все пак ние сме цивилизовани хора, нали?
— А какво ще стане, ако е дъщеря? — попита тя с известна нервност.
— Тогава, след един сезон в Лондон, където ще те придружа, ще се върнем в „Хоукис Хил“ и ще направим нов опит.
Каландра нескрито потрепери.
— В нашето семейство се раждат първо момчета, мила моя — каза той. — Мисля, че ще ти бъде спестено нежеланото ми внимание.
Той учтиво й се поклони и излезе от стаята.
Когато отново слезе долу, откри, че Джордж и Бетси, както и семейство Боуен, са изчезнали. Но баба му стоеше в коридора и чакаше Аврора да се сбогува с Джъстин Сейнт Джон.
— Ще дойдеш ли утре на езда с мен? — попита Сейнт Джон и й се усмихна мило, което много ядоса графа.
— Вече е утре — засмя се Аврора. — Изтощена съм и по-голямата част от деня ще прекарам в леглото. Може би вдругиден. — Тя се обърна към старата графиня. — Може ли, мадам? Ще бъде ли всичко според установеното благоприличие?
— Разбира се, мила моя, но не прекалено рано, Сейнт Джон. Девет часът е идеалното време. Предай на майка си моите поздрави. Съжалявам, че не можа да дойде тази вечер. Трябва в някои от тези дни да я доведеш на чай. Може би когато времето се стопли още малко.
— Благодаря ви, мадам — отговори той. Целуна ръка на графинята, а после и на Аврора, като се забави малко повече от необходимото. — Лека нощ, богиньо на зората — каза й той тихичко, но останалите все пак го чуха.
При този неочакван комплимент Аврора се изчерви.
— Хайде, изчезвай, нахалнико! — скара му се старата графиня.