Сейнт Джон пусна ръката на Аврора и отговори:
— Лека нощ, братовчеде Валериън. Прекарах чудесно. Поздравления за предстоящото раждане на съпругата ти. Предай на графинята добрите ми пожелания.
Той се поклони още веднъж и изчезна в мрака.
— Нахално кутре! — избухна графът. — Сигурна ли си, бабо, че Аврора ще спази благоприличието, ако излезе на езда с този дявол? Аз не мисля, че тя ще е в безопасност. Двама от конярите трябва да отидат с тях.
— Двама? — учуди се Аврора.
— Един от конярите ще бъде достатъчен, Валериън — каза остро графинята и изгледа строго внука си.
— Прекалено съм уморена, за да споря — каза Аврора. — Отивам да си легна. Будна ли е още Кели, Валериън?
— Беше, когато слязох долу — отговори й той.
— Тогава ще отида да й пожелая „лека нощ“ — каза Аврора и бързо се заизкачва по стълбите.
— Ела с мен в салона — нареди графинята на внука си. — Трябва да говоря с теб.
В салона свещите не горяха, но в камината весело пращеше силен огън. Мери Хоксуърт застана до вратата и каза на внука си:
— Аврора трябва да се омъжи. Сейнт Джон е добра партия за нея. Ако тя го харесва, той ще й бъде добър съпруг. Няма да позволя на детинското ви съперничество да развали работата, Валериън. Ясна ли съм?
— Вече си решила, че Сейнт Джон трябва да бъде нейният съпруг, нали, бабо? — отговори той.
— Не зависи от мен, момчето ми, а от Аврора — отговори му тя сериозно.
— Бабо, не спори с мен. Познавам те добре. Ти много умно успя да ожениш Джордж и Бетси, не го отричай. О, няма да те издам, не се страхувай. Те си подхождат. Но не мисля, че Аврора и Сейнт Джон си подхождат.
Графът отиде до бюфета и си наля щедра доза уиски.
— Не отричай, че Аврора те привлича — продължи баба му. — О, ти обикновено си сдържан, но аз виждам как я гледаш, когато си мислиш, че никой не те забелязва. Аз също мисля, че тя щеше да е по-добрата съпруга, но ти се ожени за Каландра. И сега тя очаква твоето дете. Това, момчето ми, слага край на всичко. Знам, че Каландра е студенокръвна малка кучка. Изненадана съм, че си успял да я накараш да забременее, но си го направил. И тъй като не можеш да имаш и двете момичета, а Каландра вече е твоя съпруга, Аврора трябва да се омъжи за друг. Не ми се бъркай, Валериън — предупреди строго старицата.
И ти не ми се бъркай, бабо — отговори й той спокойно. — Аз съм главата на семейството и аз ще реша дали джентълменът е подходящ за Аврора или не.
— А ако тя го обича, Валериън? Тогава какво, момчето ми?
— Не е възможно Аврора да се влюби в Сейнт Джон — каза той напълно убеден в правотата си.
— Може би не, но все ще се появи мъжът, който ще завладее сърцето й. И ти няма да имаш друг избор, освен да стоиш отстрани и да гледаш как тя си избира съпруг, Валериън — каза баба му.
— Ще видим — отговори й графът.
— Ако предизвикаш скандал или огорчиш някоя от двете, никога няма да ти простя — заплаши го старицата.
— Познавате ме добре, мадам.
Старата дама поклати глава.
— Въобще не съм сигурна, че те познавам. Не можеш да избягаш от брака си, Валериън. Ако тя се беше оказала ялова, вероятно щеше да намериш начин да анулираш брака. Но Каландра е бременна. С твоето дете. Петият дук Фарминстър ще се появи на бял свят до края на годината. Това е неоспорим факт.
Той не отговори. Старата графиня се обърна и излезе. Невъзмутима се отправи към спалнята си. Когато мина край спалнята на Каландра, чу тих, сподавен смях и се усмихна щастливо. Благодари на Бога, че им изпрати Аврора. Тя успя да накара празноглавата и суетна Каландра да изпълни дълга си. Тя щеше да се грижи за нея и детето щеше да се роди здраво. А после? Кой знае какво споразумение беше сключил Валериън със съпругата си, за да я накара да му роди дете. Боже мой, какво нещастие беше бракът му.
Валериън Хоксуърт остана прав в салона след излизането на баба си. Гледаше огъня и люлееше чашата с уиски в ръката си. Какво значение имаше, че той и Каландра нямаха нищо общо помежду си? Щеше да се роди дете, наследник, който да продължи името му. Нали това искаше, както го беше попитала и Аврора. Но беше ли то достатъчно? Нямаше значение и това, че Каландра ще живее в Лондон и ще прелита от бал на бал, както пчелите прелитат от цвете на цвете. Той щеше да има своя син. Майка му нямаше да е при него, но той щеше да бъде. А също и баба му. Може би и леля му Аврора.
Аврора. Баба му беше права. Тя ще си избере мъж и ще се омъжи. Най-доброто, на което той можеше да се надява, беше, че ще остане близо до него. Не искаше да я загуби завинаги. Но някой ден и това щеше да му се случи. Тя ще има свой съпруг, свои деца. О, тя ще бъде мила с малкия си племенник, той не се съмняваше. Но Валериън Хоксуърт никога нямаше да я има. Можеше да разчита на нейното приятелство. На съчувствието й. Но нищо повече не можеше да има между тях. А той искаше още. Искаше я цялата.