Беше отнела сърцето му, а Каландра не го искаше. Ако съпругата му го обичаше, всичко щеше да е различно. Не. Нямаше да е различно, трябваше да е честен със себе си. Той беше влюбен в Аврора Спенсър-Кимбърли. Никога не беше обичал съпругата си и никога нямаше да я обича. Никога нямаше да има сърцето нито на едната, нито на другата, но щеше да получи сина си. Това не му беше достатъчно, но трябваше да се задоволи. Трябваше да се примири. Знаеше го.
Чудеше се дали братовчед му, Сейнт Джон, наистина е привлечен от Аврора или просто си играе с нея, за да го ядоса. Той не искаше Аврора да страда, но как можеше да й забрани да се наслаждава на компанията на Сейнт Джон? Не можеше. Мисълта, че братовчед му може да се люби с Аврора, го вбеси. Той щеше да наблюдава Сейнт Джон отблизо, за да се увери в намеренията му спрямо Аврора. Знаеше, че баба му ще му помага в това. Тя също не искаше Аврора да пострада. Не искаше сърцето й да е разбито, дори виновникът за това да им беше роднина. Графът откъсна поглед от огъня и постави чашата си с уиски на сребърния поднос. С въздишка излезе от салона и тръгна към леглото си. Към самотното си легло.
Аврора го чу, когато той мина покрай вратата на спалнята й. Вече познаваше стъпките му. Беше ядосана на графа, защото беше направил Кели нещастна. Знаеше, че по-голямата част от вината носи сестра й. Но му беше ядосана и за това, че само един негов комплимент е достатъчен да накара сърцето й бясно да препуска. За това, че когато тъмносините му очи я погледнеха многозначително, коленете й омекваха. Чудеше се как ли щеше да се чувства, ако е омъжена за него. Щеше ли и нея да направи нещастна като Кели? Не. Проблемите на Кели започваха с нейната неспособност да се радва на физическата близост в съпружеското легло. „Аз може и да съм девица — каза си Аврора, — но знам, че ще се радвам на ласките на съпруга си.“
„Особено ако този съпруг е Валериън Хоксуърт“ — пошепна й тънко срамежливо гласче. Аврора беше шокирана от своите собствени мисли. Беше имала възможност да се омъжи за графа, но беше отказала да се подчини на волята на баща си. Преднамерено беше измамила Валериън, че Кели е годеницата му. Никой не беше я насилвал. Идеята беше нейна собствена. Тя беше убедила майка си също да излъже. Джордж, разбира се, я познаваше достатъчно добре и знаеше, че ако не иска, тя няма да се омъжи. Той вярваше, че е постъпил така, както е най-добре за семейството. И тя, и Кели, бяха подходили детински към въпроса. И сега трябваше да понесат последствията от глупостта си. Трябваше да живеят с вината си. Знаеше, че няма да е лесно.
Кели беше ужасена от факта, че е бременна. Страхуваше се от раждането. Беше суетна по отношение на фигурата си, която щеше да бъде съсипана от бременността. Ако не се страхуваше от Валериън, щеше да намери начин да се отърве от бебето. Аврора беше сигурна в това. За щастие, отвращението, което изпитваше към половия акт, щеше да запази живота на бебето. Защото, ако това дете умреше, тя щеше да бъде принудена отново да забременее. Беше казала на Аврора, че ще се моли детето да се роди здраво и да е момче, за да се освободи тя от животинската страст на съпруга си.
Аврора се замисли над думите на сестра си. Животинска страст. Всъщност това й звучеше дяволски привлекателно. Скрита под завивката, тя нежно погали кръглите си гърди. Развърза връзките, които придържаха нощницата й. Пъхна ръката си под нея, за да погали горещата си кожа. Какво ли щеше да бъде, ако това вършеше някой мъж? Помисли си за Джъстин Сейнт Джон, но почти мигновено образът му беше изместен от този на графа. Аврора почувства вина, но бързо я отхвърли. Единствено тя знаеше какви са мислите й. Зърната й се втвърдиха само от мисълта за Валериън. Тя пъхна показалеца си в устата и го навлажни. А после започна да гали с него влажната плът около твърдата пъпка. Усмихна се чувствено, когато усети между краката си познатото вълнение. Другата й ръка също се спусна надолу и разтвори набъбналата плът. Вече беше мокра.
Аврора затвори очи. Дъхът й излизаше на пресекулки. Тя се опитваше да не вдига шум, за да не събуди Марта. Представи си тъмнокосата глава на Валериън върху гърдите си. Погали нежно зърното си. Дали усещането от неговата уста щеше да е същото? Или щеше да е по-вълнуващо? Показалецът на дясната й ръка намери чувствителното място, скрито между срамните й устни, и тя го разтри. Какво ли е да лежиш гола в леглото с мъжа, когото обичаш? Да чувстваш върху себе си тежестта на тялото му? Да докосваш с гърдите си твърдия му гръден кош? Да чувстваш члена му в тялото си? Пръстът на Аврора бясно галеше пъпката на удоволствието й. Изведнъж я обзе познатото чувство, като че ли се топеше. Почти останала без дъх, тя намери своето освобождение Но тази вечер то не беше достатъчно. Не можеше да разбере защо. Досега винаги й беше достатъчно.