Не можеше да заспи. Какво й ставаше? Може би заради вълнението от бала. Беше се забавлявала прекрасно. Чувството, че беше допринесла за подготовката му, усилваше удоволствието й. Много й беше харесало да помага на вдовстващата графиня. Беше научила какво се очаква от съпругата на заможен човек с голяма къща. На Сейнт Тимъти не даваха нито партита, нито балове. Баща й се забавляваше на остров Барбадос или на остров Ямайка, преди да се ожени и в периода между смъртта на майка й и сватбата си с Орейлия. На Сейнт Тимъти нямаше други семейства. Общество там не съществуваше.
Тук, в Англия, не беше така. Хората търсеха компанията си и тя откри, че това й харесва. Лондонското общество не й беше харесало, но животът в провинцията й допадаше. Откакто бяха пристигнали, всеки ден излизаше на езда с брат си и с Бетси. Няколко пъти беше отишла на пикник със сестрите Боуен и техните приятели. Бяха играли тенис върху свежата трева. Семействата, които живееха в провинцията, бяха приятелски настроени. Макар да се гордееха с произхода си, те не бяха сноби като хората от висшето лондонско общество.
Ако срещнеше мъж, когото да обикне и за когото да се омъжи, щеше да остане завинаги в провинцията, реши Аврора. „Ако срещна мъж…“ Е, беше срещнала няколко прекрасни младежи тази вечер. Всички те нямаха търпение да я опознаят по-отблизо. „Мен или зестрата ми?“ — запита се тя, изпълнена с подозрение. Разбира се, Джъстин Сейнт Джон нямаше нужда нито от зестрата й, нито от скромния й доход. Вдовстващата графиня й беше казала, че той е достатъчно богат.
— Неговото семейство има най-големите стада овце в околността. Продават вълната на свободния пазар. Горкият Валериън винаги трябва да я купува на по-висока цена, отколкото ако двамата се споразумяваха насаме. Разбира се, негодникът постъпва нарочно така, за да дразни внука ми. — Тя пак се засмя тихо. — Непрекъснато повтарям на Валериън, че единственият начин да надхитри Сейнт Джон, е да увеличи броя на собствените си овце, така че да няма нужда от неговата вълна.
Което означаваше, че мотивите на Сейнт Джон не могат да бъдат оспорвани. Той я ухажваше, защото е привлечен от нея. Той също беше привлекателен. Не беше мрачен и замислен като Валериън. Маниерите му бяха по-приятни. Той беше по-нежен. Не се поддаваше на гнева като графа и изражението на лицето му не беше строго като неговото. Лесно беше да накараш Сейнт Джон да се засмее. Около очите и устата му се бяха образували фини бръчици, защото усмивката не слизаше от лицето му. Щеше да й бъде интересно да го опознае по-отблизо. Разбира се, ако той продължаваше да й засвидетелства интереса си. А старата графиня вярваше, че той ще се влюби в нея.
Аврора се обърна на лявата си страна. Най-после започна да й се доспива. Не беше позволила на Марта да спусне щорите и сега видя, че навън небето е просветляло. Скоро щеше да се зазори. Наистина беше уморена. Клепачите й тежаха. Тя се прозина дълбоко няколко пъти. Опитваше се да мисли за Джъстин Сейнт Джон, но всеки път лицето му биваше изместено от образа на братовчед му Валериън. Това я смущаваше. Скоро обаче тя не можеше да концентрира мисълта си върху каквото и да било. Най-после заспа и дишането й стана дълбоко и равномерно.
Спа до следобеда на другия ден. Събуди я песента на птичките. Тя остана да лежи тихо и неподвижно, за да се наслади на трелите, които долитаха през отворения прозорец. Очевидно беше, че някои от пернатите вече са намерили съпрузите си и с песен обявяват готовността си да свият гнездо. Тя се протегна лениво и дръпна шнура на звънеца.
— Събудихте се най-после — каза Марта, след като бодро беше влязла в стаята й. — Отново сте първа. Старата графиня все още силно хърка, както ми каза Джейн. Разкажете ми за бала и за Сейнт Джон, когото сте срещнали там. Хубав ли е?
— Да, красив е — отговори Аврора. — Искам чай, Марта, и нещо за ядене. Гладна съм!
— Веднага, мис. Казват, че Сейнт Джон е много богат. Няма други близки, освен майка си. А тя няма търпение да го види задомен. Всяко момиче, което го спечели, ще бъде смятано за късметлийка. Голяма къща, огромно имение, поне така ми казаха.
— Изглежда, ти си научила много повече от мене — засмя се Аврора. — Има ли си любовница?