— Мис Аврора! Какви работи приказвате! Едно момиче не трябва да знае за съществуването на тези жени! — скара се Марта на младата си господарка. — Майка ви ще припадне, ако ви чуе да приказвате така. Мисля, че младата графиня ви е повлияла зле.
— Кели? Не, Марта, не е тя. Приемам всичко, което Кели казва, с огромно недоверие. Просто се чудя защо привлекателен мъж като Сейнт Джон все още не си е намерил съпруга. Логично е да се питам. Ако сърцето му принадлежи на някоя дама, чието съществуване той не е готов да признае, напразно ще пилея времето си с него. Освен това не искам той да разбие моето сърце. Старата графиня смята, че е много подходящ за мен, но графът мисли, че е женкар и негодник. Тези две противоположни мнения възбуждат любопитството ми.
— Мисля, че трябва да се вслушвате в думите на старата дама, мис. Тя ви обича много, дори повече от младата графиня. Простете ме, но това е самата истина. Тя иска най-доброто за вас и ще се погрижи да не бъдете наранена.
Марта побърза да излезе от стаята, преди господарката й да е възразила. Върна след половин час с огромен поднос и го остави на масичката до прозореца. Помогна на Аврора да облече копринената рокля с цвят на праскова, която толкова много й отиваше. Господарката седна до масата, а камериерката започна да повдига сребърните похлупаци, които задържаха яденето топло. Имаше яйца на очи, изпържени в шери и щедро полети със сметана, дебело парче от местната шунка, малки вкусни кроасанчета, бучка прясно ароматно масло, чиния задушен грах, питка, намазана с мед, сребърна купичка с току-що набрани ягоди, купичка сметанов крем и горещ чай. Аврора се нахвърли на храната, като че ли беше гладувала няколко дни и умираше от глад. Изяде всичко, което се намираше на подноса. Облегна се доволно назад и започна да отпива от чая на малки глътки. На лицето й се появи широка усмивка.
— Прекрасно — каза тя. — Моля те, кажи на готвачката, че храната, която приготвя, е великолепна.
— Не е готвачка, а готвач. Той ще бъде много доволен от вашия комплимент, защото младата графиня била вечно недоволна и го хокала, че ястията му не били като тези в Лондон. Никога не му е казвала дума на благодарност. Не знам къде са изчезнали добрите маниери на мис Каландра. Откакто е дошла в Англия, не прилича на себе си — изръмжа недоволно Марта.
— Тя е силно впечатлена от хората, които смята за членове на висшето общество — опита се да защити сестра си Аврора. — Все някога ще се осъзнае.
— Хм — беше единственият коментар на Марта. — Тя трябва да е благодарна за онова, което направихте за нея, мис. И трябва да се държи както подобава, а не да си вири носа и да разваля и бедната Сали.
— Мисля, че пак ще си легна — каза Аврора. — Все още се чувствам уморена. Попитай Питърс дали ще вечеряме всички заедно довечера или ще ядем отново от подноси. Надявам се да изберат подносите. Ще бъде прекрасно поне веднъж да не се налага да се преобличам. Искам просто да си лежа. Искам също да довърша историята на семейство Хоксуърт. През последните седмици бях заета с подготовката на бала. Помагах на старата графиня и нямах време за себе си.
— Не знам защо въобще четете за това семейство, мис. Няма да бъдете част от него — отбеляза остро Марта.
— Графът и Сейнт Джон са роднини. Имат общ прапрадядо — каза, уж невинно, Аврора. — Искам да разбера връзките, които свързват семействата, Марта. Освен това знаеш колко много обичам историята. Книгата, която чета, е великолепна.
— Не знаех, че дукът и вашият Сейнт Джон са роднини — каза Марта изненадана.
— Е, не мога да повярвам, че онези клюкарки долу са пропуснали да ти споменат такъв важен факт за Сейнт Джон, който със сигурност не е „моят Сейнт Джон“.
— Е, не още — каза Марта с усмивка. Вдигна подноса с празните чинии и купички. — Ще занеса това долу. Какво да кажа, ако Сали ме попита дали искате да се видите с Нейно благородие?
— Не днес. Искам да си почивам, Марта. Поне един ден искам да избегна недоволството и оплакванията на Кели. Сега, когато тя очаква дете, нито един от нас няма да има спокойствие, докато то не се роди. Така подозирам. Ти самата знаеш, че Кели никога не е проявявала търпение и толерантност, когато е болна или нещо я тревожи.
Марта поклати глава.
— Бог да ни е на помощ! — съгласи се тя с господарката си и излезе от спалнята със сребърния поднос в ръце. — Ще се държи така, като че ли тя е първата и единствената жена на света, която очаква дете. Всяко малко неудобство ще бъде раздухвано, докато придобие огромни размери.
Вратата се затвори след нея.
Аврора се засмя, удивена от правилната преценка на Марта. Явно, камериерката много добре се досещаше в каква ситуация ще изпаднат. Месеците, които предстояха, щяха да бъдат много интересни, реши Аврора.