Глава 8
— Не е честно! — оплакваше се Каландра, графиня Фарминстър. — Просто не е честно! Изглеждам като свиня, която ще колят! Не мога повече да търпя. Не мога! Искам да родя това дете!
Беше прекрасен септемврийски ден. Кели се беше излегнала в шезлонг на моравата пред къщата. Беше една от рядко срещаните жени, на които бременността не им отива. Алабастровата й кожа беше станала жълта. Гарвановочерната й коса беше загубила блясъка си. Лицето и ръцете й бяха подпухнали. Тя не ставаше от леглото по цял ден, затова краката й бяха отекли. Оставаха още три месеца до раждането на бебето, а коремът и беше огромен.
Беше неспокойна. Нервно взе един бонбон от сребърния поднос, който лежеше в скута й, и го лапна. После още един и още един… Присви бадемовите си очи и загледа как сестра й играе тенис със Сейнт Джон. Аврора беше красива като зората дори в обикновената рокля от американ с щамповани цветчета. Роклята всъщност беше домашна роба, но беше много подходяща за спортни игри. Талията на Аврора беше тънка, а краката й — стройни. За един кратък миг Кели изпита омраза към нея, а после — чувство за вина.
Аврора беше извънредно търпелива и много любезна с нея през цялото лято, а Каландра не беше такава глупачка, че да не осъзнае това. И все пак се ядосваше, като гледаше как сестра й се забавлява, докато тя самата не можеше да се помръдне. Не защото Кели би избрала този вид забавление. Всъщност тенисът не я привличаше. А кавалерите! Идваха огромен брой ухажори, с които Аврора флиртуваше, а после отпращаше. Но младите мъже, с които тя се отнасяше така, винаги оставаха нейни приятели Кели не можеше да разбере как става така. Едно нещо обаче беше постоянно. Джъстин Сейнт Джон. Него никога не го отпращаха. Кели се съмняваше, че той би си отишъл, дори да го гонеха с тояга. Беше повече от очевидно, че се кани да направи Аврора своя съпруга.
Кели не обвиняваше сестра си, че се забавлява от сърце. Аврора беше права да вземе всичко от живота, преди да се омъжи. „Само ако знаех какво означава бракът — помисли си Кели, — нямаше да бързам да се обвързвам. Ако не бях го направила, сега тук щеше да лежи Аврора. Нейният корем щеше да бъде подут, а аз щях да флиртувам с мъжете. Но, разбира се, тогава нямаше да съм графиня Фарминстър.“ Всъщност всичко, което Кели искаше от живота, беше богат, възглупав съпруг, който да й позволи да живее в Лондон. Богат стар съпруг. Мъж с пораснали вече деца, който да няма сексуални претенции към нея. Да бъде доволен от нейната младост и красота, за която ще му завиждат всички негови приятели. Щеше да й бъде лесно да обича такъв съпруг, помисли си Кели. Само ако не беше послушала Аврора. Аврора, и само Аврора, беше виновна за сегашното отвратително състояние на нещата.
Кели отново присви очи. Съвсем скоро сестра й ще съжалява. Джъстин Сейнт Джон, изглежда, е същото животно като съпруга й. Той ще има сексуални претенции към Аврора и тя със сигурност ще страда. Кели се надяваше, че ще страда повече и от самата нея. Сейнт Джон нямаше да заведе Аврора в Лондон. Цял живот ще я държи тук, в провинцията, и ще я кара да ражда дете след дете, докато красотата й изчезне. „А аз ще бъда в Лондон и ще се забавлявам — помисли си Кели. — Да! В края на краищата, ще получа отмъщението си“. Сейнт Джон дори нямаше титла! Той беше просто богат човек. Вярно, беше свързан със семейство Хоксуърт, но дали тези връзки не бяха измислени?!
— Добре ли си? — попита я графинята, тъй като внезапно Кели се беше свила от болка. Както винаги, старицата стоеше близо до Кели и се грижеше за нея.
— Това малко зверче пак започна да рита. — Мразя движенията му За щастие, то рядко мърда. Чувствам се така, като че ли съм глътнала цяло печено прасе, мадам.
— Да, неудобно е да носиш дете — изрази съчувствие старицата, макар всъщност да се беше уморила от оплакванията на Кели.
Всичко, което малката кучка правеше, беше да се оплаква. Тя нескрито броеше дните, които оставаха до раждането. Нескрито говореше, че ще напусне „Хоукис Хил“ и ще се върне в Лондон. Валериън също беше дал да се разбере, че след като роди детето, съпругата му ще замине. Той щеше да й остави на разположение къщата в Лондон и прислугата в нея. Щеше да й даде прилична издръжка. Ако детето беше момче, нямаше да се връща в „Хоукис Хил“, освен ако сама не пожелаеше това Вече бяха намерили дойка за бебето.
Аврора изтича и се хвърли на тревата със смях. Беше зачервена и щастлива.
— Ти наистина не умееш да губиш, Сейнт Джон — присмя му се тя.