— Викали сте ме, господарке? — Марта учтиво направи реверанс пред старата графиня.
— Можеш да излезеш, Джейн — каза тихо Мери Роуз. — Моля те, наблюдавай отвън, докато ние разговаряме. Ако мис Аврора влезе в къщата, незабавно ме предупреди.
Джейн кимна и бързо излезе. Старата графиня погледна Марта строго, но не прекалено, за да не я уплаши.
— Искам истината — каза тихо тя. — Твоята господарка ли е момичето, което беше сгодено за сина ми според брачния договор?
Марта се поколеба, но само миг. После каза с въздишка:
— Да, господарке. Тя е тази, която трябваше да стане графиня, а не мис Каландра. Предупредих, че от тази лъжа няма да излезе нищо добро, но те не искаха да ме чуят.
— Разкажи ми какво се случи. На мащехата ли беше тази идея? Защо, за Бога, са решили да ни измамят?
— О, не, господарке! Мисис Орейлия няма никаква вина за това. Тя не взе участие. Предупреди момичетата да не си правят шеги, но когато в последната минута мис Аврора все още отказваше да се омъжи, мисис Орейлия се предаде. — И Марта продължи да говори, като постепенно разказа на графинята всичко, което се беше случило. — Как се сетихте, Ваше благородие?
Старата графиня се усмихна тъжно.
— Аврора ми се струваше позната от момента, в който я видях. — Днес следобед отидох в семейната галерия и попаднах на портретите на първия дук Фарминстър и неговата по-малка сестра. Тя прилича изцяло на Аврора. Каландра не носи черти на тези наши прадеди. В семейство Хоксуърт няма нито един с черна коса. Валериън е тъмнокос и мургав, защото прилича на майка си, която е французойка.
— Извинете за въпроса, мадам, но ще разкажете ли всичко това на другите? — запита Марта, без да се опитва да скрива нервността си.
— Как бих могла, Марта? Каландра е официално омъжена за внука ми, макар че, ако не беше бременна, щях да накарам внука си да анулира брака, защото е сключен с измама. Както и да е. Каландра е бременна, а детето е невинно. Не. Няма да кажа на внука си. Няма да кажа нищо и на Аврора, макар да съм й много ядосана. И ти, Марта, няма да отрониш нито дума за нашия разговор. Може би на теб ти е олекнало малко, след като сподели това с мен?
— О, да, господарке. Знаех си, че не постъпват правилно, но какво можех да направя? Аз съм само слугиня, а дори мисис Орейлия и мастър Джордж бяха принудени да се подчинят на приумиците на господарката ми. Тя може да бъде дяволски упорита!
Старицата потупа пълната ръка на Марта и й се усмихна окуражително.
— Успокой се, Марта. Това все някога ще излезе наяве.
Марта отново направи реверанс и излезе от стаята.
„Е, често пъти познаването на истината е само дразнител, който непоносимо те измъчва. Нищо не се промени от факта, че подозренията ми се потвърдиха. Каква съм глупачка! Бях толкова разстроена от смъртта на Джеймс, че не можех да разсъждавам трезво. Трябваше да повикам мисис Кимбърли и нейните дъщери в Англия. Може би тогава щяхме да убедим Аврора, че бракът с Валериън Хоксуърт не е съдба, по-лоша от смъртта. Но не. Притиснато в ъгъла, момичето е измислило хитър план, който нямаше да открия, ако не се бях разходила днес следобед из галерията. Ако мисис Кимбърли беше дошла в Англия, можеше по-рано да видя портрета и да се досетя, че се готвят да ни измамят. А сега ще трябва да живея със знанието за това! Каква съдба!“
По време на вечерята никой не забеляза настроението, в което тя се намираше, защото Сейнт Джон и Валериън си съперничеха за вниманието на Аврора. „Мили Боже! — помисли си старата графиня, ядосана. — Те са като ученици, а Аврора просто си седи и ги окуражава дори с това, че не възразява. Момичето трябва да се омъжи, и то колкото е възможно по-скоро, преди да е изкушило Валериън и да е предизвикало скандал.“ За нея беше очевидно, че Валериън е силно привлечен от Аврора въпреки факта, че вече е женен. И защо не? Момичето беше умно и забавно. Задържаше интереса му с интелигентността си, а не само с красотата си. Тя не беше като бедната Каландра, която си мислеше, че красотата е всемогъща. Да, Валериън беше не по-малко заинтригуван от братовчед си. Сейнт Джон искаше момичето за себе си, открито порицаваше интереса на Валериън към него и по този начин успяваше да го победи. Двамата си съперничеха както винаги досега. Сейнт Джон имаше много особено чувство за хумор. Той не приличаше на Валериън по това, но имаше също толкова силна воля. Да, щеше да стане скандал, ако графинята не успееше да го предотврати. Изведнъж тя осъзна, че вечерята е приключила.