— Изведи Аврора на разходка в градината, Сейнт Джон — каза старицата, за да подтикне младежа към действие, и погледна гневно внука си.
— Сигурно вече е станало много студено — отговори графът, пренебрегвайки напълно мълчаливото предупреждение на баба си. — Може би Аврора не иска да се разхожда на хладния нощен въздух.
— Напротив, много харесвам нощния въздух — каза тя. — Ще си взема топъл шал и ще се чувствам прекрасно.
Рязко се изправи.
— А и аз съм достатъчно способен да стопля Аврора, ако случайно й стане студено — отбеляза Сейнт Джон. Топлите му кафяви очи дяволито проблясваха.
— Дръж се прилично, момче! — Старата графиня игриво го удари по ръката с ветрилото си. — Няма да допусна своеволия! — Но се подсмихваше, докато продължаваше да говори: — Ако намеренията ти, мой скъпи Сейнт Джон, са почтени, това е друга работа.
Тя проследи с усмивка как Сейнт Джон повежда към градината изчервилата се Аврора. Погледът й изразяваше задоволство.
— Триста дяволи, бабо! — тихо изруга внукът й. — Аврора е прекалено добра за братовчед ми. Защо го окуражаваш?
— Контролирай се, сър — отвърна тя строго. — Интересът ти към твоята балдъза започва да става очевиден. Не можеш да я имаш, Валериън. Имаш съпругата си. Знам, че няма да покриеш с позор името Хоксуърт. Знам също така, че няма да обезчестиш Аврора, нито ще я оскърбиш, като й предложиш положение, по-ниско от това на Каландра.
— Обичам я! — призна той тихо. На лицето му беше изписана силна болка.
— Знам — отговори баба му. — В това се състои трагедията, милото ми момче. Ти я обичаш и тя щеше да ти бъде по-добра съпруга от Каландра. Но съдбата е имала други планове за вас двамата. Каландра, въпреки всичките си недостатъци, очаква твоето дете. А Аврора трябва да се омъжи скоро, за да те предпази от самия тебе, Валериън. Сейнт Джон е идеалният за нея кандидат. Той може и да е без титла, но е част от това семейство и е богат. Зестрата на Аврора, макар да не е много малка, не е достатъчна, за да привлече вниманието на мъж с титла. Ако се омъжи за Сейнт Джон, ще бъде близо до сестра си, а аз вярвам, че това ще е за добро.
— Каландра ще напусне „Хоукис Хил“ веднага щом се възстанови от раждането — напомни той на старата дама. — Знаеш, че сделката ни е такава. Аз ще спазя уговорката.
— Тя може би ще се откаже да замине, ако Аврора е наблизо — каза графинята, изпълнена с надежда. — Независимо от това къде ще живее сестра й, Аврора трябва да се омъжи.
— Не мисля, че бих могъл да понеса да я видя омъжена за друг — призна графът. — Какъв слаб човек съм, бабо!
— Тогава ще накараме Аврора да се върне на Сейнт Тимъти с брат си и неговата невяста в началото на ноември — каза графинята с тон, който не търпеше възражения.
— Не! — Той отчаяно поклати глава. — Предпочитам да се омъжи за Сейнт Джон и да остане тук, където ще мога поне да я виждам.
— Ти ще имаш сина си, мой мили Валериън — каза нежно старицата. — Той ще има нужда от теб, защото, вярвам, ще бъде лишен от майчини грижи. Нека той бъде твоят свят. Ще бъдеш щастлив, обещавам ти.
Валериън Хоксуърт тъжно въздъхна. Болката му беше толкова силна, че почти разби сърцето на баба му, която знаеше истината. Тя си обеща, че ще опита да забрави за измамата. Обърна глава към прозорците на трапезарията, които гледаха към градината. Аврора се разхождаше със Сейнт Джон. Двамата не бяха нищо повече от две сенки, но тя продължи да ги наблюдава внимателно. Надяваше се, че Сейнт Джон ще прояви натиск и ще накара Аврора да се омъжи за него. Искаше да чуе какво си говорят. Порица се наум за това си желание и си каза, че е една глупава старица.
— Усещаш ли, че ни наблюдават? — Тонът на Аврора издаваше, че тя се забавлява. — Чувствам погледа на старата графиня в тила си. — Тя се засмя. — Толкова много я обичам!
— Тя също те обича — каза Сейнт Джон. — И аз те обичам.
— Отново ли се каниш да ми направиш предложение? — шеговито подхвърли тя. — Колко пъти вече го направи, Сейнт Джон? Пет? Шест?
— Ще ти предложа брак за седми път. Седем винаги е било щастливо за мен число. — Той спря и я прегърна. — Този път няма да приема „не“ за отговор, мила моя. — Той нежно прокара пръсти по бузата й, а после хвана брадичката й между палеца и показалеца си. — Желая те, Аврора. Разбираш ли какво имам предвид? Желая те!