В тъмнокафявите му очи светеше страстта. Този настоятелен Сейнт Джон я заинтригува. Какво се беше случило с леко отегчения интелектуалец, за какъвто се представяше до преди малко? Този мъж беше опасен и успя да я очарова.
— Ти ме желаеш? Искаш да кажеш, че искаш да правиш любов с мен, нали, Сейнт Джон? Как можеш да се отнасяш така с уважавана девойка като мен? — отговори му тя присмехулно.
Той тихо се засмя.
— Не можеш да ме излъжеш, мис Спенсър-Кимбърли. Под външността на изискана и уважавана госпожица се крие страстна натура. Досега никой не я е предизвиквал, но аз знам, че ако успея да я събудя, страстта ти ще погълне и двама ни. Искам да те любя, Аврора, а и ти искаш от мен да го направя. — Ръцете му здраво я стиснаха. — Нали?
Изведнъж сърцето й бясно заби, коленете й омекнаха. Думите му. Стаената страст в гласа му. Беше така вълнуващо! Тя винаги беше внимавала нищо да не опетни репутацията й. Не беше позволила на никого да я целува, нито дори да държи ръката й. Сега се запита защо ли се е сдържала. Нима не се предполагаше, че жените също притежават чувственост? Тя със сигурност притежаваше. Вдигна към него морско зелените си очи и тихо въздъхна:
— Да! Искам да ме любиш, Сейнт Джон. Шокиран ли си?
Той поклати глава.
— Не. Мога да разпозная страстната девойка, когато я срещна, Аврора.
Изведнъж тя се ядоса. Как смееше той да я обижда по този начин!? Изтръгна се от прегръдката му и му зашлеви шамар.
— Копеле!
— Кучка! — Той грубо я придърпа към гърдите си.
Преви ръцете на гърба й, за да не може да се бори, и я целуна. Нейната първа целувка. Щеше да я помни цял живот. Не беше нежна и мека — такава, каквато винаги си я беше представяла. Беше твърда, свирепа, изискваща. Тя се учуди на жестокостта й. А после го ритна с всичка сила.
— Ох! — извика той, но не я пусна. Ритна я така, че краката й се подвиха и тя загуби равновесие. Той я прихвана и широко й се усмихна. — Ти си истинска лисица, Аврора.
Наведе се, за да я целуне пак, но тя извърна глава.
— Пусни ме — изръмжа. — Остави ме да стъпя на краката си, Сейнт Джон, или ще започна да пищя така, та всички да си помислят, че се извършва убийство.
Той със сила наклони главата й назад и отново я целуна. Този път целувката му беше дълбока, сладка, възбуждаща. Знаеше, че тя иска да устои, но няма да може да избяга от собствената си страстна натура. Беше девствена. Най-интересната девица, със склонност да се поддаде на страстта. Даде й възможност да си поеме дъх и отново покри устата й със своята. Целуваше меката розова плът, докато тя престана да се съпротивлява. Тих стон на удоволствие достигна до слуха му. Тялото й леко се притисна в неговото. Той прокара език по устните й, раздели ги и се гмурна в топлата влага на устата й. Намери езика й и жадно го засмука.
Със замъглено съзнание, Аврора си помисли, че, всеки момент тялото й ще избухне от копнежа, който изпитваше. Как едно обикновено сливане на устните успяваше да предизвиква такова неописуемо удоволствие!? Защо досега не беше давала да я целуват? И защо Кели не й беше казала колко са прекрасни целувките? Сигурна беше, че сестра й не би могла да възрази на това. Беше божествено! Тя се осмели да преплете езика си с неговия и да го погали. За нейна изненада, той силно потрепери и се отдръпна задъхан. Нададе кратък стон, а тя почти му заповяда:
— Още!
Той нежно я погали с устни, после целуна клепачите й. Обърна главата й настрани и обсипа с целувки шията й. Тя чувстваше топлината на устните му, които я изгаряха. Главата му почиваше на рамото й. Аврора изви глава, за да може по-свободно да целува парфюмираната й кожа.
— Чудесно! Прекрасно! — шепнеше унесено тя, докато устните му се придвижваха към гърдите й. Ръката му се плъзна по гърба й, намери дантелените връзки, които придържаха роклята, и ги развързаха бързо, само с едно опитно движение. Тя не носеше корсет.
Легнаха на тревата. Той я държеше в ръцете си. Нежно спусна надолу предницата на роклята й и оголи гърдите й. За миг остана загледан с ням възторг в двете абсолютно кръгли кълба. После страстно целуна меката плът. Ръцете му нежно я милваха.
— Господи, ти си прекрасна! — изстена той.
Хипнотизирана, тя гледаше как той я милва, как хваща гърдите й в топлите си длани, как нежно ги стиска, как засмуква зърната й. Тя се опитваше да не издава звук, но не можеше. Тихи стонове на удоволствие излизаха от гърлото й. Знаеше, че не бива да му позволява тази интимна близост. Беше длъжна да изрази протест.
— Сейнт Джон — каза задъхано тя, — не мисля, че трябва да правиш това. Ох! Ох! Оооох! Сейнт Джон, прекрати това мъчение!