Устните му се бяха сключили около зърното й. Езикът му нежно го галеше. Тя гореше. Скритото между бедрата й местенце също гореше.
— Сейнт Джон, за Бога, спри! Прекрасно е, но не искам да загубя девствеността си в градината на семейство Хоксуърт. Спри!
Тя се бореше. Искаше да се освободи от прегръдката му.
Той потисна стона си. Въздъхна и я пусна.
— Проклятие, Аврора, ти си прекалено възбуждаща за обикновена смъртна. Изпитвам болка, защото не мога да те имам сега. Кажи, че ще се омъжиш за мен!
— Ще си помисля, Сейнт Джон — каза тя тихо.
За първи път сериозно се замисли дали да не се омъжи за него. Ако тази любовна игра беше само част от онова, което щеше да се случи в брачното легло, тя може би трябваше да приеме предложението му. Той имаше точно това, което беше необходимо за един съпруг. Компанията му й беше приятна. Сигурно беше влюбена в него, щом успя да възбуди страстта й за толкова кратко време. Какво, въобще, беше любовта? Никой никога не й беше давал разумно обяснение. Беше оставена да се оправя както може.
Той отново нададе тих стон и легна по гръб със сгърчено в гримаса лице.
— Боли ли те? — попита го невинно тя.
— Да.
— Къде? — полюбопитства. — Ще помогне ли, ако го разтрия? Разтривам раменете и краката на Кели, когато я болят.
Сейнт Джон се усмихна дяволито.
— Не съм сигурен, че ще искаш да разтриеш болното ми място, Аврора, когато видиш в какво състояние се намира то. Ще трябва да почакаме, докато се сгодим.
— О, Сейнт Джон, не бъди такъв глупак! — скара му се тя. — Веднага ми покажи къде те боли и аз ще облекча болката.
В отговор пръстите му се стрелнаха към копчетата, които придържаха панталоните му. Той сръчно ги разкопча и освободи набъбналата си мъжественост.
— Ах! — въздъхна той, когато членът му се освободи от тесния затвор.
Изненадана, Аврора не можеше да откъсне очи от дебелото и дълго парче плът, което се подаваше от панталоните му. Спомни си, че беше виждала члена на Джордж, когато бяха деца и плуваха голи в морето. Но той никак не приличаше на това заплашително нещо. Протегна ръка да го докосне, но той хвана китката й.
— Не! — Ако ме докоснеш, ще загубя контрол, Аврора. Обърни се да те завържа. Панталоните ми бяха прекалено тесни, което ми причини известно неудобство. Ще се оправя сега, само не ме докосвай. Когато се оженим, ще бъда повече от доволен, ако галиш моя прекрасен приятел. Но не сега, не в този момент.
Не й беше лесно да откъсне поглед от члена му. Обърна му гръб. Сейнт Джон мълчешком завърза роклята й. Движенията му бяха повече от сръчни. В главата й нахлуха хиляди въпроси.
— Нормално голям ли е членът ти? — попита тя най-после, нарушавайки мълчанието, което се беше възцарило помежду им.
— Мисля, че да. Този на Хоксуърт е малко по-голям от моя, или поне така мисля, Но по-важно е какво правиш с него.
Той отново я прегърна и я целуна по шията.
— Ще ме боли ли? — Аврора не успя да се сдържи да не облегне глава на рамото му. „Струва ми се, че съм готова да се омъжа за него — помисли си тя, но няма да му кажа сега. Още не.“
— Ще усетиш, когато те освободя от девствеността ти. За някои момичета това е остра и краткотрайна болка. За други — просто едно неудобство, което почти не усещат. Зависи от това, колко е дебела девствената ти ципа и колко дълбоко във влагалището се намира.
— Очевидно и преди си го правил — отбеляза тя сухо.
— Да. Но никога със съпругата си, Аврора.
— Не съм казала, че ще се омъжа за теб, Сейнт Джон.
Тя се освободи от прегръдката му, изправи се, изтупа роклята си и подреди косата си. Той също се изправи, хвана я за раменете, завъртя я към себе си и повдигна лицето й към своето.
— Ще се омъжиш за мен, Аврора — каза й с усмивка. — Няма да можеш да устоиш на магията, която събудих в изкусителното ти тяло, нали?
— Копеле! — каза тя на шега.
— Кучка! — каза той и я дари с бърза целувка.
И двамата се засмяха.
— Закопчей панталоните си, Сейнт Джон, или всички в къщата ще разберат какво сме правили — строго рече тя.
— Те и без това ще ни заподозрат — засмя се той, но се закопча.
— Можеш да ме придружиш обратно до къщата — каза тя надменно. — А после трябва да си вървиш, Сейнт Джон. Майка ти сигурно се чуди какво е станало с теб. Сигурна съм, че не знае що за дявол си.
— Уви! — Двамата вече прекосяваха градината на път за къщата. — Страхувам се, че знае. Може ли утре да те заведа у дома на чай, за да я запозная с бъдещата й снаха?
— Сейнт Джон! — Аврора беше разгневена. — Още не съм казала „да“. Не бива нищо да предполагаш, докато не го направя.