— Търпението не е сред моите добродетели, Аврора!
— Добродетелта също не ти е присъща!
Той избухна в смях и си призна:
— Вярно е! Вярно е!
Когато влязоха в къщата, Аврора видя, че под вратата на библиотеката се процежда светлина.
— Лека нощ, Сейнт Джон — каза тя.
Той я придърпа в обятията си и я целуна, без да бърза, като нежно хапеше долната й устна.
— Лека нощ, Аврора, мила моя. Как копнея за нощта, в която няма да те оставя в самотното ти легло. — А после тихо прошепна в ухото й: — Ще настоявам да спим голи. Ще целувам и галя всеки сантиметър от прекрасното ти тяло, докато започнеш да ме молиш да те имам. И ще те имам! — Ръцете му бяха сключени около тънката й талия. Той я държеше така, че гърдите й да се опират в неговите. — Ще те закачам и подканям чак до деня, в който се съгласиш да се омъжиш за мен, мила. Знам, че тайното ти местенце вече пулсира от желание. Вече си мокра, нали?
Изненадана, тя кимна.
— Мисля, че си много порочен, Сейнт Джон — прошепна тихо. — Ако ме възбуждаш, и аз ще те възбуждам и онзи твой прекрасен приятел, както наричаш члена си, ще те боли от копнеж по мен, както те боли и в момента, нали?
Тя смело прокара език по устните му. Вратата на библиотеката рязко се отвори.
— Отиди в стаята си, Аврора. Сейнт Джон, върви си у дома. Няма да допусна скандално поведение в къщата си.
Сейнт Джон тихо се засмя, целуна Аврора по върха на носа, след което я освободи от прегръдките си. Поклони се присмехулно на братовчед си и се оттегли. Валериън Хоксуърт изглеждаше истински ядосан.
— Ще запомниш, мис, че докато си тук, в Англия, аз отговарям за теб. Никога вече няма да се правиш на проститутка, в противен случай ще те затворя в стаята ти и ще те държа на хляб и вода. Разбираш ли, Аврора?
— Разбирам, че си много нахален и арогантен, господарю. Точно такъв, за какъвто винаги съм те мислила. Можеш да подчиниш сестра ми на волята си, но никога — мен. Вероятно ще се омъжа за Сейнт Джон, макар още да не съм решила окончателно. Ужасно грешиш, ако мислиш, че ще се компрометирам. Ще запазя честта си, бъди сигурен. Лека нощ.
Тя бързо изтича нагоре по стълбите и учтиво почука на вратата на старата графиня.
— Да, мис? — Вратата отвори Джейн, камериерката на графинята.
— Бих искала да говоря с Нейно благородие, ако е още будна — каза любезно Аврора.
— Влезте, мис, тя ви чака — отговори Джейн. Тя беше дребна женица с весела усмивка. На сивата й коса винаги беше кацнала силно колосана шапчица. Беше изцяло предана на господарката си.
Мери Роуз Хоксуърт седеше в леглото си. Сините копринени връвчици на нощната й шапчица бяха завързани под брадичката.
— Е? — подпита тя. — Предложи ли ти той? И ти прие ли, Аврора?
— Предложи ми вече за седми път. Момичето тихо се засмя. — Досега все му отказвах.
— Той ти е предложил седем пъти и ти си му отказала? — Вдовстващата графиня беше много изненадана. — Господи, дете, какво си мислиш?
— Тази вечер не му отказах, но и не приех, макар че мисля да дам съгласието си, мадам — каза Аврора на покровителката си.
— И защо сега реши да приемеш? — Старата графиня беше любопитна Започваше да разбира, че Аврора е най-непредсказуемото момиче на света. Ужасно упорита, беше казала Марта.
— Той ме целуна — отговори Аврора. — Хареса ми. Много ми хареса, мадам. Беше така скромен и учтив досега, но тази вечер ме целуна. Това много ми хареса и ме заинтригува. Той не е контето, за което го мислех. Може би ще приема предложението му, защото мисля, че ще е най-интересният съпруг, когото мога да имам. Може би дори ще се влюбя в него.
— Аха! — Старата графиня доволно кимна. Очите й срещнаха тези на камериерката й. — Няма да получиш, по-добро предложение, момичето ми. Сейнт Джон е достатъчно богат и без твоята зестра, така че няма долни помисли, когато те моли за ръката ти. Досега не е пожелавал да се ожени и дори не е търсил съпруга, макар много подходящи момичета да са се домогвали до ръката му. Мисля, че се е влюбил в теб.
— Той ме покани на чай утре, за да ме срещне с майка си — каза Аврора на старицата.
— Отлично! — беше нейният отговор, изпълнен с ентусиазъм. — Аз, разбира се, ще те придружа. Ще покажа на мисис Сейнт Джон, че напълно одобрявам евентуалния съюз на сина й с член на нашето семейство. — На красивото й лице беше изписана усмивка на върховно задоволство. Всичко вървеше чудесно, точно така, както се беше надявала. — Мислила ли си кога да бъде сватбата, мило дете?
— Още не съм казала „да“ на Сейнт Джон, мадам — засмя се Аврора.
— Но ще му дадеш съгласието си, разбира се, и колкото по-скоро, толкова по-добре — посъветва я старата графиня.