— Прекалено скоро ли ще бъде, ако сватбата стане в края на пролетта? — запита се на глас Аврора. — Предполагам, че е по-добре да почакаме една година, за да спазим благоприличието. Но винаги съм искала да се омъжа през пролетта. Дотогава Кели ще се е възстановила от раждането и дори ще може да ми бъде шаферка. Нали и аз направих това за нея, когато миналата зима тя се омъжи за графа.
— Пролетта е много подходящ сезон — съгласи се графинята. — Април или май, детето ми. В средата на месец май природата е толкова красива! И кой го интересува какво ще говорят старите клюкарки?! Сейнт Джон също няма търпение, както и ти, подозирам. — Сините й очи дяволито светеха, без да се откъсват от лицето на Аврора. — Прекрасно си спомням целувките на младостта си, от които ми се завиваше свят. Никога през живота си няма да получиш същите.
— Уважавам вашия опит — каза игриво Аврора. — А сега, мадам, мисля, че искате да почивате. Пожелавам ви лека нощ.
Импулсивно, Аврора целуна сбръчканата буза на старицата. Направи бързо реверанс и в следващия миг вече я нямаше в стаята. Мери Роуз Хоксуърт докосна бузата си, по която се стичаха сълзи.
— Господи, какво сладко дете! — каза тя, изпълнена с нежност.
— Да, вярно — съгласи се Джейн. — Жалко, че не оженихме мистър Валериън за нея.
— Да — отвърна старата графиня. — Много жалко наистина.
Глава 9
— Не мърдайте, мис — каза Марта, докато внимателно завързваше роклята на младата си господарка. — Никога досега не съм ви виждала толкова нервна и притеснена.
— Никога досега джентълмени не са ме канили в къщата си, за да ме запознаят с майка си. Честно да си кажа, не ме свърта на едно място.
— Вдовстващата графиня ще бъде с вас. Оставете нещата в нейни ръце. Отговаряйте учтиво, когато ви питат нещо, и се опитайте да покажете добрите си маниери, мис. Няма нужда мисис Сейнт Джон да знае, че яздите по мъжки и плувате гола в морето. Престорете се на момичето, което всяка майка иска за сина си. Добре възпитано, обичливо създание, което изцяло ще се посвети на съпруга си.
— Още не съм казала на Сейнт Джон, че ще се омъжа за него — запротестира Аврора.
Марта завъртя Аврора към себе си и критично се вгледа в дрехите й. Копринена рокля в ябълково зелено и фуста от брокат с цвета на слонова кост с избродирани разноцветни пеперуди. Тесни ръкави с дължина малко род лакътя, украсени с кремави дантели, кръгло деколте, скромно украсено с дантелени къдри. Тя кимна, доволна.
— Разбира се, че ще се омъжите за Сейнт Джон, мис. — Нали затова дойдохме от Сейнт Тимъти миналата зима. За да ви намерим съпруг, а мистър Сейнт Джон много ви подхожда. Ето шала ви. Не е студено, няма да имате нужда от пелерина.
Тя загърна раменете на Аврора с шала и й подаде чифт дантелени ръкавици и светлозелена чантичка.
— В чантичката има носна кърпичка и малко ветрило, в случай че ви стане много топло. Хайде, останете още малко неподвижна, за да свърша с приготвянето ви. — Тя сложи в косата й изкуствени цветя от кремава коприна и отстъпи назад. — Да! Идеално! Съвършена сте! Хайде, вече можете да слезете при старата графиня И помнете какво ви казах. Мисис Джон ще се впечатли от добрите ви маниери, скромността и нежния ви гласец.
Аврора започна да слиза по стълбите. В салона я чакаха Мери Роуз Хоксуърт и Валериън.
— Колко си красива, детето ми — направи й комплимент старицата.
— Благодаря ви, мадам. — Аврора погледна графа и каза: — Мислиш ли, че съм красива, Валериън?
— Флиртувай с братовчед ми, Аврора — сряза я остро той. — Сигурен съм, че ще бъде очарован, като види колко смело е облеклото ти. Ще се радва, че си се облякла така заради него.
— Смело? Какво, за Бога, е толкова смело във външността ми? — запита го тя ядосана.
— Деколтето ти е нескромно — изръмжа той.
— Но то е украсено с дантелени къдри и Марта каза, че всичко е наред. Вие сигурно не се смятате за арбитър по отношение на дамската мода, сър?
— Достатъчно! — намеси се старата графиня, като вдигна ръка, за да ги накара да запазят мълчание. — Хайде, мила, да тръгваме, иначе ще закъснеем.
Тя хвърли гневен поглед на внука си и хвана Аврора под ръка. Той остана загледан в каретата, която ги отдалечаваше от дома. Аврора изглеждаше превъзходно. Ядосваше го мисълта, че се беше облякла така, за да достави удоволствие на Сейнт Джон. Дали братовчед му обичаше Аврора? Наистина ли я обичаше? Можеше ли да я направи щастлива? Щеше ли той да разбие сърцето й, когато тя разбере за неутолимата му страст към жените? Към всички жени. Сейнт Джон щеше да постъпи така, както постъпваха много от съвременниците му. Щеше да се ожени за уважавано момиче с прилична зестра, щеше да има няколко деца, а в същото време щеше да има безброй любовници в различни кътчета на Англия. Валериън Хоксуърт знаеше за навиците на Сейнт Джон, свързани с леглото, макар той да беше толкова дискретен, че никой друг не се беше досетил какъв негодник може да бъде. Разбира се, той самият искаше да си вземе съпруга по същата причина, поради която всички се женеха. И макар да не обичаше Каландра, беше й верен. Изневеряваше й само в мислите си и, може би, дълбоко в сърцето си. С въздишка се върна в библиотеката, наля си голяма доза уиски и потъна в креслото.