Конете, които теглеха каретата, бързо оставиха „Хоукис Хил“ зад гърба си. Щяха да пътуват поне половин час до „Примроуз Корт“, както се наричаше домът на Сейнт Джон.
— Маргарет Сейнт Джон ще бъде много доволна, че синът й най-после ще се ожени — сподели старата графиня. — Ти имаш невероятен късмет, детето ми. „Примроуз Корт“ се състои от две къщи и мисис Маргарет няма търпение да отстъпи по-голямата на сина си. От няколко години подготвя по-малката, за да може да живее удобно там. Ти няма да живееш със свекърва си.
— Но, мадам, аз още не съм решила дали да се омъжа за Сейнт Джон. Надявам се старата дама да не направи погрешни изводи заради отиването ми в дома й. — Аврора нервно се размърда на мястото си.
— Хайде, стига, детето ми. — Старицата потупа Аврора по ръката. — Трябва да престанеш с тези колебания. Никак не прилича на момиче с твоята интелигентност да се държи така. Разбира се, че ще омъжиш за Джъстин Сейнт Джон. Той е отлична партия. Майка ти ще бъде много доволна. — Тя се усмихна окуражително. — Знам, че си малко изплашена, но не трябва, Аврора. Майка ти е на Сейнт Тимъти, но останалите от семейството са тук с теб. Всичко ще бъде чудесно. — Тя отново потупа Аврора, по ръката облечена в дантелена ръкавица.
Каретата премина покрай овощна градина, в която имаше предимно ябълкови и крушови дървета. Точно сега беше сезонът на беритбата. Въздухът ухаеше на узрели плодове. Отбиха се от главния път, преминаха през отворената порта и се спуснаха по алеята, която водеше към „Примроуз Корт“, от двете страни на която растяха дървета. Къщите бяха построени от тухли в топъл червен цвят. Имението беше строено по времето на Тюдорите и беше модернизирано през годините. Прозорците бяха огромни. Копитата на конете потропваха по чакълената алея. Спряха точно пред главния вход на къщата. Незабавно се появиха лакеи, които побързаха да отворят вратичките на каретата, да спуснат стълбичките и да помогнат на посетителите да слязат. Същите лакеи ги придружиха до къщата.
Джъстин Сейнт Джон ги чакаше във фоайето.
— Добре дошли, Ваше благородие — каза той и целуна ръка на старата графиня. После се обърна към Аврора: — Добре дошла у дома, мила моя — каза той, а тя се изчерви.
— О, Сейнт Джон, не се дръж така глупаво — скара му се нежно.
— Ела във всекидневната, за да се запознаеш с мама — каза той, леко усмихнат. „Колко е красива“ — помисли си, но не го каза на глас. Изглежда, беше надминала себе си в приготовленията си за този ден. Щеше да каже „да“. Беше сигурен, че ще каже „да“. Сърцето му лудо заби. За един кратък се почувства отново като ученик. Той въведе двете дами във всекидневната, където майка му ги очакваше.
Мисис Сейнт Джон направи реверанс на Мери Роуз Хоксуърт.
— Колко мило, че сте дошли да ни посетите, мадам. — Толкова съжалявам, че болестта ми попречи да присъствам на грандиозния бал, който дадохте през май. Съседите още говорят за него. И каква кулминация само — да припадне младата графиня и всички да разберат, че носи дете. Добре ли е тя?
Старата графиня леко се усмихна.
— Толкова добре, колкото е всяка млада жена в нейното положение, Маргарет. Днес водя със себе си нейната сестра. Сейнт Джон! Представи Аврора!
— Мамо, мога ли да ти представя мис Аврора Спенсър-Кимбърли — каза той, с което изпълни дълга си. Хвана Аврора за лакътя и я накара да се приближи до майка му.
— Приятно ми е — каза Аврора с нежен гласец и учтиво направи реверанс.
— Значи това сте вие, момичето, за което моят син ще се ожени, мис Спенсър-Кимбърли. Ще се омъжите за Джъстин, нали?
Сивите й очи дяволито блеснаха, когато видя изненадата и объркването, изписали се по лицето на Аврора. Настъпи дълго мълчание. Най-после Аврора каза:
— Да, мисис Сейнт Джон, ще се омъжа за Джъстин. Надявам се, че вие ще одобрите брака ни.
Маргарет Сейнт Джон топло прегърна Аврора.
— Мила моя, аз изпитвам възторг и облекчение от факта, че прекрасна млада девойка като вас е решила да надене хомота на Джъстин. Хайде, елате. Нека да поседнем и да пийнем чай.