„Като че ли сънувам“ — помисли си Аврора. Наистина ли се беше съгласила да се омъжи за Сейнт Джон? Да, наистина. Вдовстващата графиня имаше доволен вид. Сейнт Джон сияеше от щастие, докато наливаше чая. И й се усмихваше с широка усмивка, която го караше да прилича на идиот. „Защо казах да? — запита се Аврора. — Обичам ли го? Наистина ли искам да се омъжа за него?“ Тя мълчаливо отпиваше от чая си. Марта определено щеше да одобри скромността и добрите й обноски. Гласът на Сейнт Джон я върна в реалността.
— Нека се оженим по Коледа — предложи той, изпълнен с ентусиазъм.
Майка му като че ли беше шокирана от предложението.
— Джъстин — предупреди го тя, — не може толкова бързо да се подготви една сватба. Ще бъде в разрез с благоприличието. Ще се разнесат клюки заради бързината, с която е сключен съюзът. Всичко това ще се отрази зле на репутацията на Аврора. Хората ще пресмятат на пръсти месеците до раждането на детето, казвам това със съжаление.
— Аз вече обсъдих с Аврора този въпрос, Маргарет. И макар да е малко скоро, мислим, че месец май е прекрасен и подходящ за тяхната сватба. Аврора винаги е искала да се омъжи през пролетта — каза вдовстващата графиня.
— Май? Но това е чак след осем месеца? — недоволно възкликна Сейнт Джон.
— О, да — каза майка му, — май е прекрасен месец. А и графинята ще се е възстановила след раждането на детето и ще застане до сестра си пред олтара. Никой няма да си помисли нищо лошо, ако сватбата стане през май. Годежът обаче трябва да се обяви колкото се може по-скоро.
— Валериън е настойник на Аврора тук, в Англия. Ще се погрижа той да даде малка вечеря следващата седмица, на която да присъстват само най-близките ни хора. Тогава ще обявим годежа. На никого няма да се стори странно, че вечерята ще е в такъв тесен кръг, защото всички ще вземат под внимание неразположението на графинята — отговори графинята.
— Колко жалко, че състоянието на снаха ви ви попречи да присъствате на сватбата и коронацията на краля — отбеляза мисис Сейнт Джон. — Научих, че всичко е било великолепно и че кралицата е красива и мила.
— Наистина, Каландра беше ужасно разочарована — отговори старата графиня. Спомни си писъците на Кели, когато беше научила, че няма да може да пътува по време на бременността си. Беше плакала цели три дни. Все още не беше преодоляла разочарованието си. И сигурно никога нямаше да го преодолее, помисли си старицата.
Двете дами си бъбреха неспирно. Беше им приятно, макар майката на Сейнт Джон да беше с около петнайсет години по-млада. Те, все пак, имаха много общи интереси и познати.
— Ще разведа Аврора из къщата — предложи Сейнт Джон и майка му се съгласи.
Излязоха от всекидневната, хванати за ръце. Той й показа трапезарията, салона в задната част на къщата, в който семейството обикновено прекарваше вечерите си, балната зала и най-старата зала на имението, която сега беше украсена с ловни трофеи и знамена. Заведе я на втория етаж. Минаха през една врата и се озоваха в просторна спалня.
— А това е моята стая — каза той нежно, прегърна я и бавно я целуна.
За един кратък миг тя изцяло се отдаде на целувката, а после леко се отдръпна.
— Не мисля, че трябва да бъдем тук, Сейнт Джон, нито пък, че трябва да правим това.
— Кога реши да се омъжиш за мен? — Наведе се да я целуне пак, а пръстите му вече сръчно развързваха връзките на роклята й.
— Когато майка ти ме попита — призна тя. Обгърна врата му с ръце и също го целуна. — Къде е годежният ми пръстен?
Той я положи на леглото, нежно я притисна между бедрата си и свали горнището на роклята й. Показаха се нежните й, бели като алабастър гърди. Ръцете му нежно ги погалиха. Наведе се над тях. Езикът му нежно галеше ту едното, ту другото розово зърно. Тя въздъхна, с което го окуражи да продължи. Той започна да смуче зърната й, нежно да ги захапва, силно да ги целува, докато тя започна да се извива и да стене под него. Той отлепи устните си от сладката й плът и я попита:
— Искаш ли да научиш повече, моя мила Аврора?
— Да — прошепна тя. Страстните му целувки вече я бяха хвърлили в огън. Гърдите й се бяха втвърдили.
— Ще бъде по-лесно, ако нямаш толкова много дрехи по себе си — каза й той.
Вдигна полите на роклята й. Под ябълково зелената рокля тя имаше поне половин дузина фусти, но, слава Богу, не носеше обръчи. Той отметна купищата коприна и дантела и успя да пъхне ръката си под тях. Започна да гали крака й, обут в дълъг копринен чорап и стегнат в жартиери. Щеше напълно да я разсъблече в сватбената им нощ — бавно, умело, като спира, за да целуне всяко сантиметърче от кожата й. Тялото й постепенно ще се показва пред очите му, ще я гали, докато я възпламени. Допирът му я възбуждаше.