— Мамо — отговори Аврора, чиято логика беше необорима, — щом този дук идва чак от Англия, за да се ожени за Шарлот Кимбърли, значи е човек на принципите. Не мисля, че мирно и тихо ще се върне в Англия без Шарлот Кимбърли. Аз не съм привлекателна за него, а как бих могла да бъда, след като никога не ме е виждал. Островът и плантацията привличат този човек и той няма да е доволен, ако се върне у дома си без тях. И така, той трябва да вземе Шарлот Кимбърли за съпруга. Кели иска да се омъжи за английски дук. Аз все още не знам какво искам, но няма да бъда заведена до олтара против волята си. Ще взема това, което татко е оставил на Кели. Искам и още нещо — къщата в плантацията на семейство Мередит, която беше собственост на мама. Кели ще се омъжи за графа, а той ще получи острова и плантацията чрез женитбата си с нея. И всички ще бъдат щастливи. Това е идеалното разрешение на проблема.
— Толкова си умна, Аврора — призна втората й майка. — Но какво ще стане, ако дукът разбере измамата? Ако въобще допусна изпълнението на този план. Нима това не е лъжа? Не, не, няма да разреша да го измамите така подло. Не е честно!
— Тогава ще се изправиш лице в лице с гнева на дука, когато разбере, че отказваме да му дадем плантацията. И тогава всички ще ни презрат, защото той е изпълнил своето задължение по брачния договор. Нима очакваш, че след като му откажа, той просто ще се поклони грациозно и ще се върне у дома си? Глупости, мамо! Нормално е да се обиди. На Джордж може да се наложи да се бие на дуел, за да удовлетвори обидения дук. А после дукът ще поиска обезщетение за излъганите си надежди и разбито сърце. Е, вината няма да бъде моя. Аз ви предлагам разумно разрешение на проблема. Нима не искаш Кели да бъде графиня? Тя ще бъде съвършената дукеса със своите класически черти на лицето, с мраморно-бялата си кожа и гарваново-черна коса.
Орейлия Кимбърли гневно хапеше долната си устна. Джордж Спенсър-Кимбърли клатеше глава, възхитен от ума на доведената си сестра. После погледна към Каландра. Тя не смееше да диша, за да не развали магията.
— Кажи „да“, мамо! — прошепна тя отчаяно.
Но Орейлия Кимбърли беше упорита.
— Не — каза тя. — Не мога да допусна подобно нещо. Бъди разумна, Аврора. Баща ти е планирал тази женитба още преди раждането ти. Ако беше жив, въобще нямаше да водим този разговор. Няма да обсъждаме вече въпроса.
Тя величествено стана от стола си и излезе от трапезарията.
— Искам да бъда графиня! — изплака Каландра.
— Ще бъдеш! — увери я Аврора.
— Чу какво каза мама — напомни й Джордж.
— Мама ще промени решението си, обещавам ви — каза Аврора с дяволита усмивка. — Няма да има друг избор, когато корабът на дука влезе в пристанището, а аз все още отказвам да се омъжа за него. Когато настъпи моментът, упоритостта й ще се стопи. Тя ще мисли върху моето предложение през оставащите няколко седмици, Джордж. Без значение колко е честна и добра, непрекъснато ще вижда пред себе си прекрасната графиня Каландра, накичена с куп бижута. Представи си с каква гордост ще отиде в Ямайка и ще се хвали, че нейната дъщеря е графиня Фарминстър. — Аврора се засмя, а после стана от мястото си. — Трябва да започнем да мислим каква ще бъде сватбената ти рокля, Кели.
Каландра също се изправи.
— Наистина ли смяташ, че ще успеем да убедим мама, Аврора?
— Остави на мен, сестричке — беше отговорът.
— Не ме наричай „сестричке“! И двете ще навършим седемнайсет — запротестира Кели.
— Но аз съм родена на шести април, а ти — на първи юни. Аз съм по-голяма с два месеца — продължи да се заяжда Аврора.
Каландра се закикоти щастливо.
— Как мислиш, че изглежда този английски дук, Аврора?
— Без съмнение, е арогантен и ужасно горделив — гласеше отговорът. — Нито веднъж досега не се е свързал с мен. Сигурна съм, че нито веднъж не е писал и на татко.
— Нима не допускаш възможността — намеси се Джордж — той също да не е знаел за брачния договор? В чекмеджето на татко има писма от Джеймс Хоксуърт. Вече ви казах, имам чувството, че никой не си е направил труда да подреди книжата на татко след смъртта му. Мама със сигурност не го е направила. Само Господ знае какво още можем да намерим там. Да отидем ли да видим?
— Да! Да! — заявиха в хор сестрите му и триото излезе от трапезарията и тръгна към кабинета на Робърт Кимбърли.
Тримата седнаха направо на пода до красивото махагоново бюро. Издърпаха чекмеджето и го разположиха в кръга. Джордж извади пакет писма, грижливо привързани с парче плат. Развърза възела и разгъна първия лист.