Главата на Аврора се беше замаяла. Големите му длани бяха толкова нежни, устата му — така дяволито палава. Ръката му се придвижи още по-нагоре и нежно погали гнездото къдрави косъмчета. Тя усети, че той е вече в опасна територия. Размърда се неспокойно, когато дългите му пръсти разделиха срамните й устни и потърсиха пъпката на удоволствието й. Той предизвикателно и възбуждащо я погали.
— Сейнт Джон! — изпищя тя.
— Не ти ли харесва? — прошепна в ухото й. Дъхът му беше горещ. Пръстът му продължаваше прекрасните си еротични ласки.
— Да! О, Господи, да!
Беше по-хубаво от усещането, когато сама се галеше. Тялото й възбудено се извиваше. Дъхът й излизаше на пресекулки. Тя се приближаваше към върха.
— Мм! Ох! О, Сейнт Джон, прекрасно е! Ох! Ох! Оооох!
Пронизаха я силни тръпки. Тялото й неудържимо се тресеше. Той се наведе и я целуна. Езикът му игриво се преплете с нейния. Той прошепна.
— Някой ден ще те погаля там с езика си, мила моя, но още не си готова за такива игри. — Пръстът му се премести по-надолу от набъбналата пъпка. Започна да прониква в нея. Дъхът й спря от изненада, но той я успокои. — Всичко е наред, скъпоценна моя. Ще вляза тук, в теб, когато се оженим. — Пръстът му нежно навлезе в плътта й и бавно, внимателно, проникна в горещата й вътрешност. Когато стигна до девствената й ципа, той спря и се увери, че преградата е непокътната.
Тя подскочи.
— Спокойно, мила. Той отново започна да движи пръста си напред-назад. — Не е ли хубаво, Аврора? Не, сладка, не мърдай така рязко, за да не те нараня, без да искам.
Пръстът му започна да се движи бързо и само след миг тя вече крещеше от удоволствие. Когато тръпките й стихнаха, той отдръпна пръста си, пъхна го в устата си и го засмука. Членът му беше корав като желязо и едва се събираше в панталоните му. Той го освободи, легна до нея, взе ръката й и я постави върху набъбналата си плът.
— Ако ме галиш много нежно, мила моя, ще ме облекчиш.
— Но вчера каза, че така ще ти причиня болка — прошепна тя и сключи пръсти около него. Беше горещ и пулсираше.
— Казах това вчера, в градината на Хоксуърт, мила моя. Но сега сме в моята къща. Нежно, Аврора — напомни й той, а тя бавно започна да го гали. — Ах, да, точно така. — Той бръкна в джоба на жакета си и извади копринена носна кърпичка. — Отдръпни ръката си, Аврора. Всеки момент ще освободя любовните си сокове.
Тя не можа да се сдържи. Гледаше втренчено члена му, докато от него не избликна бяла лепкава течност. Той успя да я хване в носната кърпичка, като трепереше от удоволствие. Избърса члена си и остави настрани мокрото парче коприна. Наведе се и я целуна, а тя протегна ръка, за да погали вече спадналия му член. Той й се усмихна.
— Не изпита страх, нали?
— Не. Бяхме много палави, нали, Сейнт Джон?
— Още не съм станал и наполовина толкова палав, колкото мога да бъда, Аврора — отговори й той с приглушен смях и отново я целуна.
Тя тихо изрази удоволствието си от целувката. Изведнъж часовникът, който стоеше до камината, започна да бие. Аврора се вцепени и се изтръгна от обятията на Сейнт Джон.
— Майка ти и графинята сигурно ще започнат да се чудят къде сме се загубили! — Тя спусна полите на роклята си и се изправи седнала. — О, моля те, завържи ме, Сейнт Джон!
Той се подчини с широка усмивка. После закопча и панталоните си. Аврора се огледа в огледалото.
— О, Господи, косата ми е ужасно разбъркана. Никога няма да успея да я подредя в прическа!
Той отново се засмя. Отвори чекмеджето на тоалетната си масичка, извади оттам четка за коса и възстанови кока й. Когато свърши, каза:
— Готово. Никой няма да заподозре, че сме си играли с твоята добродетел, мила. Ела. Ще те заведа в стаята, в която държим заключени скъпоценностите. Там е годежният ти пръстен. Украсен е с великолепен жълт диамант с овална форма. Ще ти отива, мила моя. Нека всички си мислят каквото си искат. Ще бъдеш моя съпруга напролет, Аврора.
— Предполагам, че не бива да питам как си станал толкова опитен във възстановяването на дамските прически — каза остро Аврора.
— Не бива — съгласи се той. Хвана я за ръката и излязоха от спалнята.
Когато се върнаха във всекидневната, мисис Сейнт Джон и вдовстващата графиня изпаднаха във възторг от годежния пръстен на Аврора. И двете сипеха преувеличени похвали. За първи път, Аврора се почувства щастлива и радостно възбудена.
— Това ли е любовта? — попита тя тихо Сейнт Джон.
— Не знам. Никога досега не съм се влюбвал. Знам само, че чувствата ми към теб са по-различни от всичко познато, скъпа моя. Сигурно това е любовта.