Думите му бяха особено ласкателни, помисли си тя, докато каретата я отнасяше обратно към „Хоукис Хил“. Той не се бе влюбвал в друга. Кели не обичаше графа, нито графът обичаше нея. Мисля, че съм късметлийка, каза си Аврора.
— Прекрасен диамант — каза графинята за четвърти път, откакто видя пръстена на Аврора. — Малко крещящ, може би, но без дефекти. Няма друг такъв диамант в целия свят. Принадлежал на Индийски раджа, така ми казаха. Има и име. Наричат го „Девицата“. Толкова съм доволна, детето ми — продължаваше старицата. — Знам, че и твоето семейство ще бъде доволно.
Джордж Спенсър-Кимбърли наистина беше във възторг.
— Кога ще бъде сватбата? — Неговата щеше да се състои в края на октомври. — Ще дойдете ли ти и Сейнт Джон с нас на остров Сейнт Тимъти?
— И двамата ще сме вече женени следващата пролет — каза му Аврора. — Сватбата е уговорена от старата, графиня и мисис Сейнт Джон. О, Джордж, бих искала да склониш мама да напусне за малко острова и да дойде в Англия, за да бъде до мен и Кели. Графът каза, че когато роди детето, Кели ще може да се върне в Лондон, а и нейните намерения са такива. Ако мама беше тук, може би тя нямаше да е така неспокойна.
— Ще се опитам. Хайде! Искам да видя физиономията на Кели, когато й покажеш годежния пръстен. Мисля, че ще ти завиди. Знаеш колко много обича красивите бижута.
— Господ да е с теб! — благослови Кели сестра си, когато научи новината. Тя седеше в леглото си, пиеше чай и ядеше сладки. — Покажи ми пръстена. — Хвана нежната и тясна длан на Аврора и впи поглед в пръстена. — Сейнт Джон е щедър — отбеляза. — Вече ти казах какво ще очаква в замяна на подаръка си. Ще проявиш мъдрост, ако върнеш пръстена.
Джордж поклати тъмнокосата си глава и излезе от стаята. С всеки изминал ден сестра му ставаше все по-странна. Тя вече не криеше факта, че интимността със съпруга й я ужасява. Когато вратата се затвори след него, Аврора каза:
— Аз се уча на удоволствията на плътта, малка сестричке. Сейнт Джон е доста страстен.
— Мили Боже! — възкликна Кели. — Не си му позволила да отнеме девствеността ти, нали? Със сигурност не си толкова глупава.
— Играхме любовни игри. Това е всичко.
— Но как можеш да понасяш това? — каза Кели с досада.
— На мен ми харесва. Харесват ми целувките му, харесвам допира на устните му, харесва ми да ме гали, Кели.
Каландра потрепери.
— Трябва да си развратница!
— Мъжът не мисли жената за паднала само защото й харесват плътските удоволствия, Кели. Разбира се, не искам да кажа, че жената трябва да окуражава всички мъже — каза Аврора. — Но когато го правиш със съпруга си, това не е грях. Нито когато целуваш годеника си. Защо жената също да не получава удоволствие? Не намирам нищо грешно в това.
— Може би грешката е в мен — призна Кели. — На мен просто не ми харесва мъж да ме бута и да навлиза в мен. Който и да е мъж. Не само Валериън. Докато бях в Лондон, няколко джентълмени се отнасяха с мен по не особено благоприличен начин. Харесва ми да ми се възхищават и да ми завиждат, но не искам да ме докосват страстно.
— Изненадана съм тогава, че очакваш дете — смело призна Аврора на сестра си, без да очаква отговор на забележката си.
— Съпругът ми ме насили — каза Кели, с което я изненада още повече. — На всяка цена искаше да има наследник. Това, че аз не исках, нямаше значение за него.
Аврора се замисли над думите на сестра си. Щом Кели не желаеше съпруга си, как успяваше той да се възбуди достатъчно, за да излее семето си? Ще трябва да попита Сейнт Джон. Може би графът се възбуждаше от оказаната му съпротива. Тази мисъл беше отвратителна и страшна, защото на нея й се струваше, че желанията на жената са важни при такава интимност.
Аврора нямаше възможност сама да уведоми зет си за предстоящата сватба. Вдовстващата графиня я беше изпреварила, както откри тя по време на вечерята. Старицата беше толкова доволна, че не можа да се сдържи и по този начин лиши Аврора от удоволствието сама да съобщи добрите новини. Графът прие новината с безстрастно изражение.
— Желая ти щастие — каза той.
— Ще трябва да дадеш скромна вечеря, на която да обявиш годежа на Аврора, Валериън — каза баба му. — Само нашето семейство, мисис Сейнт Джон и, естествено, семейство Боуен. Каландра едва ли ще понесе дори тази суетня, но сме длъжни да спазим благоприличието. Елзи Боуен ще разнесе новината из цялото графство, сигурна съм. Ще постигнем целта си, без да харчим много пари за приеми — засмя се тя. Обърна се към Аврора: — Разбира се, ако сестра ти не беше в такова деликатно положение, щяхме да устроим грандиозен бал, за да съобщим за предстоящата ти женитба. Сега обаче ще успокоим наранените чувства на останалите, като ги поканим на сватбената церемония. Тя ще бъде най-голямото събитие, което се е случвало в графството от години. Валериън, разбира се, ще плати разноските, нали, милото ми момче?