Тя бързо влезе в каретата, последвана от Аврора. Кели вече беше настанена вътре. Старата графиня беше много пъргава за годините си. Вратичките на каретата шумно се затвориха и тя потегли.
— Слава Богу! — прочувствено възкликна Мери Роуз Хоксуърт.
Кели и Аврора се засмяха. Старицата също се усмихна и каза:
— Елзи Боуен е много добра жена, но е глупава и сантиментална. Защо, за Бога, плачеше през цялото време? Имат пет дъщери за задомяване, зестрите им са нищожни, а Бетси се омъжи за красив младеж с приличен доход и прекрасни перспективи. Какво тъжно, питам ви, има тук? Да не говорим, че сега дъщеря й е свързана с нашето семейство. А това ще помогне на малката Изабел, когато се впусне на лов за съпруг. Познавам много подходящ баронет, който ще бъде доволен да създаде семейство след година-две — завърши графинята, като замижа от удоволствие при мисълта, че отново ще събере двама млади.
— Господи, мадам — възкликна Аврора с приглушен смях, — вие ще омъжите всички дъщери на лейди Боуен, още преди тя да е осъзнала какво става! Тогава вече наистина ще ни удави в сълзите си!
— Ха! Ха! Ха! — беше единственият отговор на старата графиня. Лицето й излъчваше задоволство през цялото време на пътя до дома.
Кели веднага се прибра в стаята си. Оплака се, че се чувства по-зле от обикновено. Старата графиня и Аврора се настаниха в любимия на семейството салон с изглед към градината, за да изпият по чаша чай.
— Не ми харесва видът на Каландра — отбеляза старицата. — Ръцете и краката й са ужасно подути, кожата й е направо жълта. Може би утре трябва да извикаме доктор Майкълс.
Аврора кимна.
— Мисля, че идеята ви е добра, мадам. По-добре да бъдем ненужно предпазливи, вместо да сбъркаме нещо. Никога не съм виждала Кели да се оплаква толкова много, колкото през последните няколко месеца.
Денят приключи и всичко в къщата утихна. На Аврора й се струваше, че без Джордж е странно, необичайно тихо. По някаква неизвестна причина не можеше да заспи. Като че ли чакаше нещо да се случи.
Изпадаше в лека дрямка, събуждаше се, отново задрямваше и отново отваряше очи. После, когато най-сетне заспа дълбоко, някой неистово заблъска по вратата на спалнята й. Аврора се стресна и напълно се разбуди. Марта побърза да отвори вратата. На прага стоеше Моли.
— Нейно благородие! — бързо и неразбрано каза тя. — Казва, че изпитва ужасни болки и иска мис Аврора да отиде при нея.
Аврора бързо скочи от леглото и се наметна с халата си.
— Извикахте ли графа? Ами старата графиня? Може би трябва да изпратим за доктор Майкълс.
Тя се стрелна край двете камериерки, които я последваха. Когато влезе в спалнята на Кели, видя, че е по-бледа отпреди. По челото й бяха избили капчици пот. Дишането й беше тежко и неравномерно.
— Аврора! — извика тя. — Ужасно ме боли. Мисля, че това същество ще се роди преждевременно.
— Сигурна ли си, че не е от храната, Кели? Че не е стомашно неразположение?
Каландра бясно заклати глава.
— Не съм пила шампанско. Просто долепих устни до чашата, когато вдигаха тост за здравето на Джордж и Бетси. Не ядох торта, не съм вечеряла. Пих само чай със сметана и захар, защото цял ден се чувствах ужасно зле. Ааааах! Това нещо ще ме разкъса!
— Сали, събуди Питърс и го изпрати да повика доктор Майкълс — нареди Аврора. — После отиди при Браун и му кажи да събуди графа.
— Ами старата графиня? — попита Сали.
— Оставете я да спи. Точно сега тя с нищо не може да ни помогне. Нито пък графът ще ни е полезен, но нали това е неговият наследник. — Тя помилва Кели по подутата ръка. — Всичко ще бъде наред, Кели. Детето скоро ще се роди. Макар и преждевременно, ти ще бъдеш щастлива майка! Не е ли прекрасно!? Нямам търпение да имам деца от Сейнт Джон.
Кели сбърчи нос.
— Ще се почувстваш по-различно, когато стигнеш до моето положение — каза тя. А после засия от щастие. — Ако бебето се роди по-рано, ще мога да се върна в Лондон за Коледа. Може би всичко е за добро. Ааааах! Отвратително малко създание! Не мислиш, че преждевременното раждане ще му се отрази зле, нали, Аврора?
— Какво може да знае сестра ви, която е още девица, за тези неща, Ваше благородие? — попита Марта, а после се усмихна на Кели. — Много бебета се раждат по-рано. Оставаха ви само няколко седмици.