Кели почувства по-голяма увереност, но въпреки това жаловито настоя:
— Не ме оставяй, Аврора. Моля те! Толкова се страхувам.
— Няма да те оставя, сестричке — каза й нежно Аврора и се настани до леглото. — Знаеш ли, през всичките тези месеци, докато носеше детето, ти нито веднъж не спомена как ще го кръстиш. Какво име предпочиташ?
— Предполагам, че те ще искат да го кръстят на дядо му — каза Кели мрачно. — В това семейство кръщават децата Джеймс или Чарлз. Валериън е второто име на графа. Първото е Джеймс, като това на дядо му. Всъщност не ме интересува.
— Ако е така — настоя с нежност Аврора, — как ще кръстиш детето, ако оставят теб да избереш името?
— Робърт, като татко.
— А ако е момиченце?
— Боже опази! — извика Кели. — Ааааах! Защо боли толкова много? Не знаех, че ще боли така ужасно.
Аврора взе мокрото парче плат, което Марта й подаде, и го сложи на челото на сестра си.
— Сигурна съм, че ще е момче. Но ако е момиче? То също трябва да има име и не може да се казва Робърт.
— Шарлот, като кралицата — прошепна Кели, като си мислеше какво ще се промени в социалното положение на бебето, ако е кръстено на кралицата.
Вратата на спалнята се отвори. Влезе графът и отиде до леглото.
— Започна ли се вече? — попита той Аврора.
— Мисля, че да, Ваше благородие — отговори му Марта. — Мис Аврора няма откъде да знае отговора на този въпрос. Никога не е била до жена, която ражда. А аз съм била. Рано е, но не чак толкова.
— Изпратиха за доктор Майкълс — каза Аврора.
— Трябва ли да бъдеш тук? — попита я той, а в гласа му имаше неприкрита нежност.
— Не, тя не бива да е тук. — Марта беше категорична.
— Кели иска да остана — отговори Аврора. — Само докато дойде докторът! Моля те, Валериън. Кели е уплашена. Страхът няма да се отрази добре нито на нея, нито на бебето.
Тя умолително докосна ръкава на нощната му риза. В очите й също се четеше настойчива молба.
— Аааах! — изстена Кели и започна да плаче. — Ужасно ме боли!
Той кимна.
— Можеш да останеш, докато докторът не каже, че трябва да напуснеш стаята. — Аз ще го почакам долу. — Наведе се и каза на Кели: — Ти беше много смела, милата ми, благодаря ти.
Целуна я по челото и излезе от стаята.
— Мразя го! — възкликна Кели.
— Не казвай това, моля те! — отвърна й Аврора.
— Ще го казвам! Ако не беше той, нямаше да ме боли така! Аз не исках да имам деца. Аз исках само да бъда графиня Фарминстър и да живея в Лондон. Исках да давам балове. Не знаех, че ще трябва да понасям това! — Тя погледна сестра си, сякаш я обвиняваше. — Грешката е твоя, Аврора! Ти не ми каза, че ще се чувствам така!
— Моля те, не говори толкова високо — предупреди я Аврора. — Аз въобще не можех да ти кажа как ще се чувстваш. Не знаех какво е да бъдеш графиня Фарминстър. Знаех само, че не искам да се омъжа за непознат. А ти искаше, Кели. Беше готова на всичко, за да станеш графиня. Ще споделя с теб вината, ако има такава, но няма да приема цялата отговорност за твоите действия!
Каландра извърна глава, за да избегне погледа на Аврора. Двете мълчаливо зачакаха. Минутите минаваха. Каландра силно викаше и плачеше, когато болката станеше нетърпима. Но нищо не можеше да се направи, докато не пристигнеше доктор Майкълс. От кухнята донесоха чайник с топла вода и го оставиха върху въглените в камината. Донесоха също така чисти кърпи и чаршафи и ги оставиха близо до леглото. Близо до огъня поставиха люлката на графа, готова да приеме новия си обитател.
Долу, графът вървеше напред-назад с широки крачки. Беше нервен и едва успяваше да запази необходимото спокойствие, за да изчака доктор Майкълс. Беше изненадан, когато един от слугите въведе в къщата абсолютно непознат за него човек. Беше висок и червендалест, добре сложен джентълмен.
— Ваше благородие? Аз съм Уилям Карстеърс, доктор на медицинските науки. Братовчед съм на Едуард Майкълс. Също така съм негов съдружник. Доктор Майкълс замина за Йорк, за да посети болния си баща. Каза ми, че Нейно благородие няма да роди до края на следващия месец, а може би дори до средата на по-следващия.
— Не знаем дали раждането е започнало, но Каландра изпитва страшни болки — каза графът и стисна ръка на доктора. — Благодаря ви, че дойдохте. Това е нашето първо дете и никой в къщата, като се изключи баба ми, не знае нищо за раждането. Решихме да не я будим, защото е много уморена от сватбената церемония, която се състоя днес. Щяхме да ви извикаме утре, защото напоследък Каландра никак не изглеждаше добре.