Докторът кимна с разбиране.
— Да се качим горе тогава — каза той.
Когато влязоха в спалнята, очите на Марта се разшириха от изненада.
— Доктор Карстеърс? — възкликна тя.
— Марта? Марта Джоунс? Какво, за Бога, правиш тук? — Тогава съзря Аврора. — И мис Аврора?
Аврора напусна мястото си край леглото.
— А това е Кели, доктор Карстеърс. Това дете й причинява ужасни болки.
Докторът кимна и се обърна към графа:
— Изведете мис Аврора от стаята, докато прегледам сестра й.
Кели запротестира слабо, но едва ли някой я чуваше. Докторът й посвети цялото си внимание.
— Откъде познавате доктор Карстеърс? — запита графът Аврора, докато я извеждаше от спалнята.
— Дойде с нас от Ямайка, когато мама се омъжи за татко. Татко не искаше да загуби още една съпруга по време на раждане поради липса на добри медицински грижи — обясни тя. — Докторът остана при нас десет години и обучи няколко от най-интелигентните роби и крепостни селяни в изкуството на медицината. Беше загрижен на острова винаги да има човек, който да помага на болните и наранените. Къде е доктор Майкълс? Защо не дойде?
Графът обясни, а Аврора кимна. Няколко минути останаха мълчаливи. После при тях дойде докторът.
— Раждането наистина е започнало, Ваше благородие, но ще бъде трудно, защото детето не е разположено както трябва. Мисля, че ще минат няколко часа, преди тя да се освободи. — Той се обърна към Аврора. — Отивай да си лягаш, дете. Мястото ти не е тук сега, макар че, като си спомня колко смела си била винаги, знам, че би предпочела да останеш. Но няма да ти позволя. Кели ще се чувства чудесно в моята компания. Марта и Сали ще ми помагат. Ще изпратим да те повикат, когато раждането напредне.
— Нека поне й кажа „лека нощ“ — помоли се Аврора и докторът кимна. Придружи я обратно до спалнята.
— Защо ме изостави? — запротестира Кели.
— Защото докторът ме накара — каза Аврора. — Помниш ли доктор Карстеърс, Кели? Той напусна Сейнт Тимъти, когато ние бяхме едва дванайсетгодишни. Доктор Майкъл заминал за Йорк. Доктор Карстеърс ще изроди бебето ти. Той няма да ми позволи да остана, но Сали и Марта ще бъдат около теб.
— Аз ще умра — каза Кели. Гласът й беше неестествено спокоен.
— Глупости! Просто си уплашена, малка моя. Доктор Карстеърс ще положи отлични грижи за теб.
— Ще умра! — категорично повтори Кели.
— Не приказвай така! — помоли я Аврора.
— Не те обвинявам — продължи Кели. — Исках да бъда графиня, Аврора. Но не трябваше да постъпвам така. Не те обвинявам.
— Хайде, дете, излез от стаята — каза доктор Карстеърс и сложи ръка на рамото на Аврора. — Време е да си починеш.
— Няма да умреш, Кели! — настоя Аврора.
— Обичам те — отговори Кели и с насълзени очи гледа, докато вратата на спалнята се затвори след сестра й.
Кели извърна лице, за да не вижда Марта. Така беше постъпила и преди малко с Аврора. Отначало й се струваше, че часовете се нижат извънредно бавно. После — че летят с главоломна бързина. Изведнъж се зазори, а едва няколко минути след това вече беше обед. Старата графиня беше отишла да види как Кели се справя с раждането, беше казала няколко мили думи на момичето и беше излязла от стаята странно обезпокоена.
— Защо продължава толкова дълго? — попита тя доктора, който я беше извел насила от спалнята. — Детето започва да се ражда преждевременно, а после не иска да излиза. Какво не е наред, доктор Карстеърс?
Докторът поклати глава.
— Не знам, Ваше благородие. Но според мен родилните болки са започнали едва преди десет часа. Това не е необичайно. Все още можем да проявим търпение.
— Наистина — недоволно се беше съгласила старата графиня, защото Аврора се беше присъединила към тях. — Повярвай ми, Аврора, ако трябваше да ражда някой мъж, щеше да сметне, че и един час е достатъчно дълго време. Търпение! Хм!
— Кели твърди, че ще умре — каза Аврора тихо.
— Хайде сега! — успокои я старицата. — Сестра ти се страхува и говори драматични неща. До утре вече ще се е освободила от товара, отново ще се почувства добре и ще мисли за триумфалното си завръщане в Лондон, сигурна съм.
Но Мери Роуз Хоксуърт въобще не беше сигурна. Каландра не изглеждаше добре през последните няколко дни, а и преждевременното раждане не вещаеше нищо добро. Лесно можеше да се приеме, че родилката ще умре. Раждането никога и за никоя жена не е било безопасно.
Следобедът премина в нощ. Два пъти Аврора беше помолила доктора да я пусне при Кели, но той не позволи. Всички мълчаха по време на вечерята. След храна Аврора отиде в спалнята си. Марта беше задрямала, изтощена, на един стол пред камината. Аврора нежно я разтърси.