— Това е първото писмо от Джеймс Хоксуърт. Изглежда, той е бил третият граф Фарминстър. Писал е на татко, че синът му, Чарлз, се удавил заедно със съпругата си при нещастен случай. Неговият внук, Валериън, пише той, не бил с тях. Макар че момчето било съкрушено от загубата, щяло да се възстанови. Пише, че приема с радост споразумението, което синът му е сключил и очаква да се осъществи връзката между двете семейства. Пита как е малката Шарлот.
— Колко трогателно — каза Аврора сухо.
— Мисля, че той е мил старец — осмели се да добави Кели.
— И така — каза по-голямата й сестра, — сега знаем, че родителите и сестрата на Валериън са мъртви и че го е отгледал дядо му.
— И баба му — поправи я Джордж. — Джеймс Хоксуърт споменава и съпругата си. Пишел е на татко редовно, два пъти в годината, през юни и през декември. От писмата му личи, че татко му е отговарял и те са си разменяли новините, които засягали двете семейства. И непрекъснато са се информирали, Аврора.
— Нима този стар граф някога е мислел за мен като за Аврора? — попита тя.
— Ще трябва да прочета всички писма — отговори Джордж, — но от това, което видях досега, мисля, че той не е знаел за второто ти име.
— И какво пише в писмата за неговия внук? — Ясносините очи на Аврора бяха замислени, няколко леки бръчици бяха набраздили челото й.
— Не пише много за него. Чакай, ето нещо! В последното писмо, което е писано през последния юни. Няма писмо от декември.
— Разбира се, че няма. Очевидно, старият граф е починал — отбеляза Аврора. — Е, хайде, Джордж, прочети писмото от юни.
— Не е много дълго. Изглежда, старият граф е пишел писмата си собственоръчно. Нямал е секретар. Почеркът му е доста заплетен.
Мили мой Робърт,
През последните няколко месеца не съм добре. Изглежда, здравето на човек се разклаща осезателно, когато той прехвърли седемдесетата си годишнина. Според моите изчисления, малката Шарлот е отпразнувала шестнайсетия си рожден ден. Сватбата между вашата дъщеря и моя внук ще бъде отпразнувана догодина. Валериън наистина е прекрасен младеж. Скоро ще му кажа за брачния договор, който вие и синът ми подписахте толкова отдавна. Той ще дойде за дъщеря ви следващата пролет. Ще трябва обаче да си пишем преди това. Добрата ми съпруга изпраща поздрави на вас и вашето семейство.
Оставам както винаги ваш — Джеймс Хоксуърт, трети граф Фарминстър.
Джордж остави писмото настрана и каза:
— Както виждаш, Аврора, твоят дук също не е знаел за предполагаемата женитба.
— И няма други писма?
— Само писмото, което мама получи тази сутрин — отговори Джордж.
— Къде е то? — поиска да знае Аврора. Каландра скочи на крака и извика:
— Тук! В бюрото на татко! Мама го остави тук по навик.
Очите й с цвят на лешник бързо прегледаха последния лист. После тя прочете на глас:
До Робърт Кимбърли
С тъга ви съобщавам, че съпругът ми почина миналия ноември. Неговият наследник, нашият внук, Валериън, пое задълженията си като четвърти граф Фарминстър. От кореспонденцията между вас и Джеймс разбирам, че наближава времето, определено за сватбата. Валериън ще отплава на десети февруари на борда на „Ройъл Джордж“. Нямаме търпение да приемем Шарлот в нашето семейство. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да се чувства тя добре. Уверете Шарлот, че лично аз ще се заема с обучаването й и ще я подготвя за влизането й в тукашното общество. Ще й помогна да поеме задълженията на четвъртата графиня Фарминстър. Трябва да знаете, че вие и вашето семейство сте винаги добре дошли в имението „Хоукис Хил Хол“. Оставам ваша, Мери Роуз Хоксуърт, вдовстваща графиня Фарминстър.
— О, Господи! — въздъхна Каландра. — Всичко звучи толкова великолепно! Питам се какви ли са задълженията на графинята, Аврора. Мислиш ли, че аз ще се справя с тях?
— Само преструвки и превземки, предполагам — увери Аврора доведената си сестра. — Ти си много умна и лесно ще се научиш на салонни маниери, на благоприличие. Лесно ще усвоиш и етикета на тамошното общество. Аз не искам да ме безпокоят с подобни досадни глупости.
Докато сестрите му разговаряха, Джордж преглеждаше кореспонденцията. Прекъсна ги с думите:
— Нито веднъж не говорят за теб като за Аврора, моя малка умна сестричке. Във всичките писма бъдещата невяста е наричана Шарлот.
— Но може би татко е споменал в своите писма името Аврора — предположи Каландра. — Какво ще правим тогава?
— Щом дукът не е знаел за брачния договор — бавно рече Аврора, — не е вероятно да е виждал писмата, които татко е писал на стария граф. Дори графинята май не е съвсем наясно с нещата.