— Марта, какво става? Как е Кели? Бебето още ли не се е родило?
— Доктор Карстеърс каза на мен и на Сали да си починем малко, мис — отговори камериерката. — Нещо не е наред. О, не е за добро! Бедната мис Каландра отслабва с всяка изминала минута, а бебето още не се е родило. Тя ще умре, мис. Съжалявам, че го казвам, но така ще стане.
Аврора бързо излезе от стаята и тичешком се отправи към спалнята на сестра си. Докторът се опита да й препречи пътя, но с изненадваща сила тя го изблъска от прага и застана до сестра си.
— Кели! Кели! Веднага отвори очи! — каза тя с нетърпящ възражение глас.
Каландра бавно отвори лешниковите си очи. Усмихна се едва-едва на Аврора.
— Знаех си, че ще дойдеш, преди да е станало късно — каза й тя. После потръпна и очите й станаха безжизнени.
— Докторе! — изпищя Аврора.
Той бързо се приближи към леглото, хвана китката на Кели и потърси пулса й. Такъв нямаше. Сложи ухо на гърдите й, но сърцето на младата жена не биеше. Вдигна глава и каза:
— Съжалявам, мис Аврора, но сестра ви е мъртва.
— Бебето! И бебето ли е мъртво? О, Господи! Не позволявайте смъртта на Кели да бъде напразна! Какво ще правите с бебето? — викаше Аврора.
— Донесете куфарчето с хирургическите инструменти — нареди й той. — Ще припаднете ли при вида на кръвта? Отидете и изпратете Марта! Побързайте!
Тя бързо му подаде куфарчето, а после се втурна към стаята си. Със сълзи на очи викаше Марта още от коридора. Камериерката се стресна и бързо стана, при което се сблъска с младата си господарка.
— Кели! — плачеше истерично Аврора. — Мъртва е! О, Марта! Сестра ми е мъртва и вината е моя! Отивай! Побързай! Докторът иска да му помогнеш. Ще се опита да спаси бебето.
Марта, също тичешком, влезе в спалнята на графинята. Докторът стоеше до леглото и ужасено гледаше надолу.
— Какво има, сър? — попита тя с треперещ глас, като се опита да види какво лежи на леглото. Докторът обаче беше едър мъж и тя не успя.
— Не се приближавай! — каза той остро.
— Какво е бебето, сър? — попита тя нервно. Той се обърна. Лицето му беше бяло.
— Ако искаш, погледни, Марта Джоунс, но те предупреждавам, че гледката е ужасна. Не е чудно, че мис Каландра не успя да роди детето. То е чудовище, но Бог е милостив, мъртво е.
Решена да погледне, но вече изпаднала в ужас, Марта втренчи поглед в трупа на Каландра. Докторът беше разпрал корема в отчаян опит да спаси наследника на графа.
— Бебетата са две — каза тя тихо. — Какво е това около врата им, докторе? И защо са толкова близо едно до друго? Телата им като че ли са съединени. — А после изпищя. — Господ да ни е на помощ! Те имат само два крака! О, докторе! Какво е това, което бедната мис Каландра е носила през всичките тези месеци?
Той самият поклати учудено глава.
— Чувал съм, че понякога, много рядко, се раждат такива деца. Ако бяха нормално оформени, щяха да бъдат близнаци. Не знаем обаче от какъв пол, защото са съединени така, че половите им органи не се виждат. Имат две глави и два врата, всяко едно си има рамене и гърди. Всяко си има по две ръце, но телата им надолу са съединени. Имат само два крака. Пъпната връв ги е задушила, слава на Бога! Ще зашия графинята, Марта. На графа ще кажем, че детето е умряло в утробата на майка си, което няма да бъде лъжа. Няма нужда да казваме какво сме видели. И без това ще има достатъчно мъка и страдание в тази къща. И тъй като мис Аврора ще се омъжи само след няколко месеца, няма защо да я плашим с нещастието на сестра й. Съгласна ли си, Марта?
Марта кимна. Цял живот щеше да помни чудовището, което излезе от корема на Кели. Беше ужасно. А после й хрумна нещо.
— Те ще питат какво е било детето, докторе. Кажете им, че е било съвсем дребно момиченце. Иначе мъката им ще бъде страшна. Графът беше много добър с нас. Не му позволявайте да си мисли, че е загубил и син, и съпруга.
— Но то не е син — каза тихо докторът. — Не е и дъщеря. — Поклати глава. — Отиди да кажеш на графа. Не искам още да идва в тази стая. Кажи му да почака в библиотеката. И потърси господарката си. Тя беше тук, когато Каландра умря. Последните й думи бяха за нея.
Когато Марта излезе, докторът започна да шие корема на пациентката си. Беше изненадан от видяното и се питаше как ли е могла Каландра да забременее с такова нещо. Той клатеше глава а опитните му пръсти шиеха бързо. Не искаше никой друг да види онова, което той и Марта бяха видели. „Бедното момиче — помисли си той. — Какво щеше да стане, ако раждането беше преминало успешно и тя, и бебето, бяха добре? Нито една майка не би могла да приеме такова чудовище, още по-малко — да го обича. Може би тя щеше да полудее.“