Марта забърза по коридора. Първата й грижа беше нейната господарка. Графът можеше да почака. Всички други можеха да почакат. Думите на Аврора бяха обезпокоили Марта. Тя трябваше да я накара да проумее, че не е виновна за смъртта на сестра си. На Кели беше предоставен избор и тя с желание, дори с нетърпение, прие отговорността да бъде съпруга на Валериън Хоксуърт. Не. Не негова съпруга. Негова графиня. Кели не му беше добра съпруга, дори не му беше истинска съпруга. Бог да даде мир на бедната й душа.
Чу горчивия плач на Аврора още преди да влезе в стаята. Момичето лежеше проснато на леглото и плачеше сърцераздирателно. Марта я притисна до гърдите си и се опита да я успокои.
— Стига, мис, стига. Такава е била волята Божия. Не можем да й се противопоставяме, нали?
— Бббббебето? — попита Аврора.
— Мъртво е. Момиче — отговори съвсем кратко Марта.
Аврора заплака още по-горчиво.
— Всичко е било напразно — подсмърчаше тя. — Всичко е било за нищо, Марта. О, бедна моя Каландра! — Тя вдигна зачервеното си и мокро лице нагоре. — Аз съм виновна за смъртта на Кели, Марта. Аз съм виновна! Не ме ли предупредихте и ти, и мама, че нищо добро няма да излезе от тази измама? Но аз не исках да ви чуя, нали? А сега сестра ми е мъртва заради моя егоизъм!
Тя отново се разтърси от ридания. Марта си пое дълбоко дъх, хвана Аврора за раменете и погледна право в очите й.
— Не е ваша вината, мис. Вие не накарахте насила мис Кели да се омъжи. Тя направи своя избор. Беше толкова нетърпелива да стане графиня, че прояви не по-малко упоритост и вироглавство от вас. Всичко, което мис Кели искаше от брака, беше да бъде красива графиня и всички да й се възхищават. Да носи красиви рокли и да се вози в разкошни карети и да дава балове, на които всички да се стичат. Но ние не знаехме това, нали? Вашите родители бяха идеален пример за християнско семейство, мис. Мис Кели знаеше какво се очаква от нея, но отказа да бъде добра съпруга на графа. Вие нямате вина за нищо и няма да ви позволя да се самообвинявате!
— Но аз съм виновна, Марта — каза Аврора тъжно. — Татко ми беше уредил чудесен брак със сина на приятеля си, а когато аз научих за него, отказах да изпълня дълга си. Изкуших Кели, защото подозирах, че тя ще изпадне във възторг от мисълта да бъде графиня. Бях права. Тя зае мястото ми. И това й струва живота. Ако бях направила това, което татко е очаквал от мен, и се бях омъжила за Валериън Хоксуърт, сестра ми щеше да бъде жива днес. Аз не се чувствам отговорна за действията на Кели, но се чувствам отговорна за собствените си действия.
— Е — каза Марта, като се опитваше да накара Аврора да прояви малко здрав разум, — не можете да промените миналото, мис. Мис Кели вече я няма. Това е невъзвратим факт. — Тя стана от леглото. — Трябва да изпратя графа при доктора. Избършете сълзите си и измийте лицето си. А после намерете старата графиня. На нея ще й бъде нужна утеха, за да преодолее шока.
Марта излезе от стаята, като остави Аврора още един път сама. Камериерката намери графа в библиотеката и му каза да изчака там доктор Карстеърс. Излезе от стаята толкова бързо, че Хоксуърт не успя да й зададе никакви въпроси. Срещна доктора да слиза по стълбите, докато тя самата бързаше нагоре.
— Намери камериерките на графинята, Марта — каза й той. — Направете всичко възможно тя да изглежда добре.
А после докторът влезе в библиотеката и плътно затвори вратата след себе си. Валериън Хоксуърт бързо се изправи на крака и погледна разтревожено Уилям Карстеърс.
— Съпругата ми? Детето? — попита той. От лицето на доктора вече беше разбрал, че новините не са добри.
— Много съжалявам, Ваше благородие, но и двете са мъртви. Раждането беше извънредно трудно за съпругата ви. Не й стигнаха силите да роди детето. Сърцето й не издържа. Отворих хирургически корема й, за да спася детето — беше момиче — но то също беше мъртво. Пъпната връв се беше увила около врата му. Заших разреза, като оставих детето с майка му. Поднасям ви дълбоките си съболезнования.
Графът мълчаливо кимна. — „Суетната, глупава Каландра е мъртва — помисли си той. — И нашата дъщеря е с нея. Бедното момиче. Поне вече няма да й се налага да търпи сексуалните ми домогвания. Дъщеря. Бих се радвал, ако имам дъщеря, но се нуждая от син.“
— Разбирам, доктор Карстеърс — каза той най-после. — Всички видяхме колко трудно й беше на Каландра през последните няколко месеца. — Той отиде до махагоновия бюфет и наля уиски в две чаши. Подаде едната на доктора. — Надявам се, че страданията й не са били много силни. Седнете, докторе. Уморен сте.
— Да, уморен съм — призна докторът и седна на стола до камината, който графът му предложи. Огънят пръскаше благодатна топлина. Той и уискито дадоха сили на доктора да зададе въпроса, който беше на върха на езика му, откакто беше влязъл в къщата. — Винаги съм мислил, Ваше благородие, че ще се ожените за наследницата на Сейнт Тимъти, а вашата съпруга беше Каландра Спенсър-Кимбърли. Как е станало така, че сте се оженили за нея?