— Аз наистина бях женен за наследницата на Сейнт Тимъти — отговори графът. Очевидно добрият доктор беше изтощен и объркан.
— Не, сър, не сте били женен за нея — беше категоричният отговор. — Аврора Кимбърли е наследницата на Сейнт Тимъти. Аз съм живял на острова, в къщата на семейство Кимбърли, цели десет години. Бях единственият бял с достатъчно добро потекло, с когото мистър Кимбърли можеше да разговаря. Двамата прекарвахме часове заедно след вечеря. Понякога седяхме на верандата, а друг път — в библиотеката. Пиехме ром и плодов сок и обсъждахме най-различни въпроси. Той сподели с мен за брачния договор, който е сключил с приятеля си Чарлз, лорд Хоксуърт, още преди раждането на Аврора. Не беше казал на съпругата си за него, защото се надяваше, че ще успее да уреди също толкова добър брак и за Каландра. Не искаше да има ревност между двете, защото щеше да се погрижи и за доведената си дъщеря. Отидох с тях на Сейнт Тимъти от Ямайка, когато госпожата се омъжи. Той се надяваше, че третата му съпруга ще го дари с наследника, когото чакаше толкова отдавна. Искаше на острова да има доктор, който да се погрижи раждането да бъде успешно. Когато Емили Кимбърли почина, на острова не можеше да се намери медицинска помощ. Наблюдавах как мис Аврора и мис Каландра растат. Напуснах острова едва преди пет години, за да се върна в Англия. Познавам ги така, като че ли са мои дъщери, Ваше благородие. Графинята беше Каландра Спенсър-Кимбърли, доведената дъщеря на Робърт, а не Аврора, истинската наследница. В това съм абсолютно сигурен.
Валериън Хоксуърт беше онемял от изненада. Силен, неудържим гняв се надигаше в гърдите му. Защо го бяха измамили?
— И аз съм така объркан като вас, доктор Карстеърс — каза той със студен, спокоен тон. — Дадоха ми да разбера, че Каландра е наследницата. Дадоха ми цялата й зестра, включително острова. Мистър Кимбърли е мъртъв, както може би знаете. Тъй като исках по-бързо да приключа с формалностите по бракосъчетанието, доведоха свещеник от остров Барбадос. Той изпълни церемонията. Съпругата ми и аз си тръгнахме незабавно за вкъщи. Аврора и Джордж дойдоха след девет месеца. Мисис Кимбърли настояваше да си намерят съпрузи тук, в Англия. Вчера шуреят ми се ожени за мис Елизабет Боуен и сега те са на път за Сейнт Тимъти. Аврора ще се омъжи за Сейнт Джон през пролетта.
— Не знаех за Робърт Кимбърли, — отбеляза докторът.
— Ще ви помоля да не споменавате пред никого за това — каза графът. — Ще проуча сам въпроса. Не искам скандали точно сега. Съпругата и детето ми трябва да бъдат погребани с всички полагащи им се почести. Нищо не бива да ни попречи да го направим.
— Разбира се, Ваше благородие — каза докторът, изпи уискито си и се изправи. — Трябва да се върна в кабинета. Братовчед ми го няма, а може да има и други пациенти, които се нуждаят от помощта ми.
Той учтиво се поклони. Графът също се изправи и кимна за довиждане.
— Благодаря ви, доктор Карстеърс — каза той, след което го придружи навън от библиотеката, долу до фоайето, та чак до входната врата.
Там ги чакаше Питърс с дългата черна наметка на доктора. Той му помогна да се загърне в нея с думите:
— Каретата ви ви чака отвън, сър. Конете ви са отпочинали и добре нахранени. Кочияшът е вече на капрата.
Икономът придружи доктора навън, а после се върна в къщата, сигурен, че лакеите, на които беше възложено това, щяха да помогнат на доктора да се качи в каретата.
Графът вече се качваше по стълбите. Искаше да намери баба си. Аврора беше с нея. Тя се опитваше да утеши старицата. Внезапно у него се надигна силна ярост, но скоро заглъхна, защото му беше приятно да вижда грижите, които тя полага за лейди Хоксуърт.
— Отиди в стаята си, Аврора — каза той тихо. — Изтощена си, видът ти не е добър. Нищо повече не може да се направи тази вечер.
— Джордж? — прошепна тя. — Не трябва ли да изпратим някого след тях, Валериън?
— Мисля, че не — отговори той и погледна баба си за потвърждение. Тя кимна. — Те нищо не могат да направят за бедната Каландра. Не искам да разваляме медения им месец. Ще изпратим съобщението по следващия кораб, който ще тръгне към Западните Индии. Така те ще стигнат щастливи до дома си и за кратко време и майка ви ще се наслади на щастието. А после при тях ще отиде вестта за трагедията. Хайде, отивай в стаята си.