Тя направи реверанс и се оттегли.
— Какво има, Валериън? — попита го баба му, когато останаха сами. — Нещо те измъчва. Нещо различно от двойната смърт тази вечер. Какво има?
— Не Каландра е била наследничката на Сейнт Тимъти — повтори той онова, което му беше казал докторът.
— Знам — отговори старата графиня.
— Ти знаеш? — Погледът му издаваше силно недоверие. — Знаела си за измамата и не си ми казала нито дума? Защо, бабо? Защо?
— Научих истината едва преди няколко месеца — отговори тихо баба му. — От деня, в който я видях, Аврора ми се струваше странно позната, но не знаех защо. После, преди няколко седмици, отидох в семейната галерия и отново видях портретите на първия дук Фарминстър и неговите две сестри. Катрин Хоксуърт се омъжила за Кимбърли, на когото Чарлз II подарил остров Сейнт Тимъти. А Ан се омъжила за Мередит, който също заживял на този остров. Аврора е копие на Катрин и до голяма степен прилича и на Ан. Тогава разбрах защо лицето на Аврора ми се струва познато. Марта, нейната камериерка, потвърди догадките ми.
— Но защо? — Главата му се беше замаяла от току-що чутото и от усилието да мисли.
— Не е искала да се омъжи за непознат. Не я е интересувала графската титла. Искала да се омъжи по любов — каза тихо старата графиня. — Каландра обаче не била толкова придирчива.
— Аврора не е искала да бъде графиня? — попита той учудено. После поклати глава. — Първо трябва да се погрижим Каландра и детето да бъдат погребани в семейната гробница. После ще се заемем с този проблем. Въпреки измамата, Каландра беше моя съпруга. Ще трябва да направим за нея всичко, което й се полага, бабо.
— Бракът ти беше нещастен. Ожени се за момичето, което не трябваше да става твоя съпруга Излъгаха те, Валериън, но ти дадоха цялата зестра — каза баба му. — Остави всичко така и погреби с достойнство съпругата и детето си.
Ще погребем Каландра с всички почести, които й се полагат — отговори той спокойно, — а после ще се заема с тази лъжлива малка кучка, която трябваше да бъде моя жена. Значи мис Аврора Кимбърли не е искала да бъде графиня!? Скоро ще разбере, че изборът поначало не е бил неин.
— Валериън! — остро рече баба му. — Аврора е сгодена за Сейнт Джон. Сватбата вече е насрочена за май.
Той се засмя. Смехът му не беше приятен за ухото.
— Страхувам се, че ако иска да се ожени през май, братовчед ми ще трябва да си намери друго момиче. Аврора е моя!
Глава 11
Шарлот Каландра Хоксуърт, четвърта графиня Фарминстър, беше положена в семейната гробница на хълма, който гледаше към езерото на имението. На погребението не присъстваха чужди хора. Младата графиня беше оплакана от съпруга и сестра си, от лейди Хоксуърт и трима слуги. Сър Роналд произнесе подходящите за случая слова и, по молба на графа, обясни на всички в селото, че мъката на семейството му е толкова силна, че не биха могли да понесат събиране по случай смъртта.
— Разбираме ви, разбираме ви — беше отговорил свещеникът. — Ужасна загуба. И графинята, и нероденото дете.
А после ги остави да оплачат загубата, благодарен, че неговата Бетси и съпругът й няма да бъдат повикани обратно и ще могат да се насладят на медения си месец. Беше наистина проява на смелост и щедрост от страна на графа и сестрата на графинята да помислят за другите в такъв тежък за тях момент.
— Трябва да пиша на мама — каза Аврора, когато се върнаха в къщата след погребението.
— Аз също ще й пиша — каза старата графиня.
— И аз — намеси се графът.
— Не мога повече да остана в „Хоукис Хил“ — каза Аврора. — Не е редно, след като сестра ми вече не е тук.
— Ще останеш! — Валериън Хоксуърт беше категоричен.
— Не мога! — извика тя отчаяно.
— Можеш и ще го направиш. Мисля, че и двамата знаем защо, Аврора! — каза той студено. — Освен това баба ми ще бъде тук и ще те предпазва от хорските клюки. Никой няма да си помисли нищо лошо, ако останеш.
— Това ще направи Сейнт Джон нещастен — каза му тя.
— Не бива да се тревожиш за душевното състояние на братовчед ми — отговори й Валериън Хоксуърт. — Аз самият ще говоря с него много скоро.
Аврора изкачи стълбите на бегом и се скри в спалнята си. Затвори вратата след себе си задъхана. Изглеждаше така, сякаш я гонеше самият дявол.
— Той знае! — каза тя на Марта. Беше бледа и с широко отворени очи. — Той знае!
— Знае какво, мис? — Марта беше озадачена.
— Знае, че трябваше да бъда аз. Че аз трябваше да се омъжа за него! Гледаше ме така, като че ли иска да ме убие!
— О, мис, откъде би могъл да научи? — каза Марта. — Освен ако… О, Господ да ни е на помощ! Сигурно докторът е изтървал нещо. Той и баща ви бяха добри приятели, защото на острова нямаше други с техния ранг. Той сигурно е знаел за вашия годеж и когато е видял бедната мис Кели, се е зачудил защо тя е графинята.