— Графът ще говори със Сейнт Джон! — викаше тя като обезумяла.
— О, графът няма да ви накара да се омъжите за него. Той знае, че обичате Сейнт Джон, мис. Освен това ще избухне страхотен скандал, а мис Кели и бедното дете току-що са погребани. Мисля, че сте преуморена, мис. Хайде, легнете. Трябва добре да се наспите. Ще ви донеса чай.
— Не! — Аврора се вкопчи в ръката на Марта. — Трябва да напуснем „Хоукис Хил“, Марта. Трябва!
— И къде ще отидем? — Марта беше практична. — Не можете да живеете в „Примроуз Корт“, въпреки че и мисис Сейнт Джон е там. Хората ще злословят. Освен това сватбата ще бъде отложена с една година заради траура.
— Мога да се подслоня у семейство Боуен — каза Аврора, изпълнена с отчаяние.
— В онази порутена къщичка и с всички тези техни дъщери, без да споменаваме онзи малък дявол, мастър Уили? Там няма място за вас, мис. Хайде, миличка, легнете си вече.
— Тогава трябва да се върнем у дома, на остров Сейнт Тимъти! — реши Аврора. — Имам къщата на майка си. Той не може да ми я отнеме. А след година Сейнт Джон ще дойде да ме вземе и ще се оженим. Не можем да стигнем до Лондон навреме, за да хванем кораба „Ройъл Джордж“, но след няколко седмици ще има друг кораб. Това е! Точно така трябва да постъпим, Марта! Ще си отидем вкъщи!
— Да, мис, легнете се и се опитайте да се успокоите, докато ви донеса малко чай. Изпаднали сте в шок поради смъртта на мис Кели.
Тя настани момичето в леглото, спусна завесите и излезе от стаята, за да потърси старата графиня.
— Той знае ли, мадам? — осмели се да я попита Марта. — Извинете нахалството ми, но аз много обичам мис Аврора. С нея съм още от раждането й. Аз я отгледах.
— Графът знае, че е бил измамен — отговори вдовстващата графиня. — Не знам какво ще предприеме, но ти обещавам, че ще направя всичко, каквото мога, за да защитя Аврора от гнева му.
— Докторът е бил, нали? — каза Марта. — Когато го видях, се зарадвах толкова много, че и през ум не ми мина, че той може да е ключът към нашата тайна. Как да успокоя господарката си, мадам? Как да й попреча да избяга и да се върне на Сейнт Тимъти?
Старицата стана, отиде до бюрото си, издърпа едно от чекмеджетата и извади малка кутия от слонова кост. Отвори я и извади кръгло, лъскаво хапче.
— Сложи го в чая й, Марта. То ще я накара да спи цяла нощ. А след като си почине добре, Аврора със сигурност ще разсъждава по-трезво и ще забрави онези глупости за бягството. Утре аз самата ще говоря с нея и ще решим какво да предприеме, за да успокои страховете си.
— О, благодаря ви, Ваше благородие! — възкликна Марта, наистина изпълнена с благодарност. Като направи реверанс, тя излезе от спалнята на графинята и отиде в кухнята. Взе един поднос с хляб и масло, плодов кейк и чай. Внимателно го занесе в спалнята на Аврора, където завари господарката си да крачи неспокойно напред-назад. Марта остави подноса на масичката до прозореца и нежно каза:
— Хайде, седнете и изпийте чая си, мис. После ще ви завия хубаво и след като се наспите добре, ще говорим за нашето пътуване. Съгласна ли сте?
С усмивка, тя накара момичето да седне до масата. Аврора пое чашата чай от ръцете на Марта и започна бавно да отпива. Беше нервна. Пръстите й си играеха с намазаните с масло филийки. Изяде само тънко резенче кейк. Марта нежно настоя да изпие чая и й наля още. Клепачите на Аврора натежаха и тя не изрази протест, когато камериерката й помогна да се съблече и да си легне. Внимателно я зави с пухената завивка. Беше заспала още преди Марта да е угасила свещите до леглото. Преданата слугиня отнесе подноса в кухнята и побърза да се върне в спалнята на господарката си. Отвори вратата и леко извика, защото видя някаква фигура, наведена над леглото.
— Това съм само аз — побърза графът да успокои страховете й. Обърна се с лице към Марта и тя си помисли, че той е много красив.
— Не бива да идвате тук, Ваше благородие — скара му се тя, макар да изпитваше майчинска нежност към него.
— Тя е прекрасна! — отговори й той. — Защо спи толкова тежко, Марта? Добре ли е?
— Вашата баба ми даде някакво хапче, което да пусна в чая й, Ваше благородие. Мис Аврора се чувства нещастна. Смъртта на сестра й разби сърцето й и тя иска да се върне на Сейнт Тимъти. Щеше да се опита да тръгне още тази нощ, ако не бяхме й попречили. Не е спала от нощта, в която Кели умря, и не може да мисли ясно.
— Нейният дом е тук, в „Хоукис Хил“ — отговори графът.