— Ти, лъжлива малка кучко — озъби й се той. — Никъде няма да отидеш. Моят братовчед Сейнт Джон няма да те притежава, мила моя, след като приключа с теб!
И той започна да разкъсва роклята и фустите й. Аврора изпищя и се отскубна. Затича нагоре по стълбите. Беше стигнала едва до средата, когато той я хвана и продължи да разкъсва дрехите й. Тя остана съвсем гола, макар отчаяно да се бореше да се освободи. Най-после Аврора направи опит да извика някого на помощ, но той запуши устата й с ръка. Вдигна я на ръце и тръгна към спалнята си. Ритна вратата с крак, влезе и отново я ритна силно, за да се затвори. Бързо прекоси стаята и хвърли Аврора върху леглото. Косата й се изскубна от фибите и се разпиля по раменете й.
Тя осъзна, че трябва бързо да се изправи и да претича покрай него. Трябваше да спаси живота си. Но остана да лежи по гръб и да го гледа захласнато как се разсъблича. Той изрита ботушите си чак в другия край на стаята, запрати панталоните след тях, после гащите и чорапите си и най-накрая — ризата. Застана над нея, а тя не можеше да откъсне поглед от него, дори от това да зависеше животът й. Беше добре сложен, мускулест. Изглеждаше като направен от стомана. „Трябва да стана“ — помисли си Аврора, изпълнена с отчаяние. Но чувстваше, че крайниците й са меки и отпуснати. Краката й нямаше да издържат тежестта на тялото й. Направи един-единствен безполезен опит.
Той я бутна обратно. Сложи едното си коляно на леглото, наведе се, хвана лицето й в големите си длани и я целуна бавно и дълбоко. Устата му беше топла и настоятелна. Нейното собствено тяло я предаде. Устните на Аврора като че ли се разтопиха. Въздъхна и отвори уста. Вдъхна дъха му с мирис на уиски. За един кратък миг разумът й се върна и тя се опита да се бори. Но езикът му се плъзна между устните й и докосна нейния. Тя се предаде. В нея избухнаха непознати чувства. Езиците им се преплитаха и се галеха, докато Аврора остана без дъх. Още малко и щеше да припадне.
Той като че ли усети нейното състояние. Повдигна глава и й даде възможност да поеме глътка въздух. А после започна бавно да целува лицето й, устните му нежно и топло докосваха кожата й. Спря се в ъгълчетата на устата й, докосна бузите й, брадичката, клепачите и челото. Когато приключи, отново започна да я целува в същата последователност. После нежно бутна главата й назад и започна да обсипва с топли целувки обтегнатата й шия, като се спираше по-дълго в основата й — там, където туптеше сърцето. Тя тихо изпищя, когато езикът му започна да ближе шията й, като започваше от долния край, плъзваше се по цялата й дължина, а после надолу. Копринената й кожа вече гореше.
— О, Господи! — прошепна Аврора. Как можеше да прави това с нея? Защо страстта му имаше такъв разрушителен ефект? Тя обичаше Сейнт Джон, нали? Дали въобще знаеше какво е любовта? Започваше да разбира, че май не знае. Как можеше да се чувства така блажена в прегръдките на Валериън Хоксуърт, когато той я насилваше. „Но той не те насилва — тъничък гласец зазвъня в ухото й. Ти го искаш. Винаги си го искала. Нали в мечтите и сънищата си виждаше само неговото лице…“
— Не! — извика тя на глас.
— Да! — отговори й той. — Да!
Той легна до нея и я взе в прегръдките си. Започна нежно да гали гърдите й. Аврора трепереше в радостно очакване. Отчаяно искаше да почувства устата му върху зърната си. Но той продължи да гали копринената кожа на съвършено кръглите й гърди с върха на пръстите си. Докосваше я съвсем нежно и леко, после си играеше със зърната й. Те потъмняха и се втвърдиха с нарастването на възбудата й. Най-после, когато Аврора вече мислеше, че гърдите й ще се пръснат от събралото се в тях напрежение, той докосна върха на едната с опитния си език. Отначало го погали съвсем леко, после го засмука. След това се прехвърли на другото зърно. Целува я така известно време, а после обхвана гърдите й така, че ги доближи една до друга и засмука едновременно и двете зърна. Тя вече се задъхваше от желание. Чувстваше влагата между бедрата си.
Срамежливо, докосна тъмнокосата глава, която лежеше на гърдите й. Не се осмеляваше да го погали. Не беше сигурна, че ще го направи, дори да събереше необходимата смелост. Какво ли трябваше да прави една жена, докато мъжът я люби? Спомни си с каква горчивина той й беше казал, че сестра й е лежала като мъртва, докато той й налагал съпружеските си права. Но тя не биваше да го окуражава, защото той нямаше право да я люби. Никакво право! „Ооооох!“ Езикът му се движеше надолу по тялото й. Коремът я болеше от възбуда.
— Толкова си мека — прошепна той и я погледна. В очите му вече нямаше гняв.