— Остави ме да си отида, Валериън — помоли го тя. — Защо трябва да ми налагаш този срам?
— Но ти не изпитваш срам, нали, малка лъжкиньо? — отговори й той, като че ли се забавляваше. — Много добре знаеш, че ще се оженя за теб. Ти си топла и ме желаеш. Не си като сестра си, която беше студена и ме отблъскваше. Никога няма да те пусна да си отидеш!
— Защо?
— Защото си моя — отговори й той и продължи да целува корема й, да пъха езика си в пъпа й, отново да я ближе навсякъде. Тя вече не можеше да се сдържа и започна да извива тяло под него.
„Няма да бъда негова! — разбунтува се Аврора. — Няма!“ Но защо тогава лежи в прегръдките му и защо се радва на ласките му? Кели й беше казала веднъж, че е развратница. А беше ли наистина такава? Но Кели също така беше казала, че Валериън й причинявал болка. Но Аврора не изпитваше болка, а само копнеж. Но се чувстваше длъжна да протестира.
— Ще ме съсипеш и няма да мога да се омъжа за Сейнт Джон — каза тя тихо.
— Искаш да кажеш, че Сейнт Джон не те е съсипал вече? — присмя й се той.
Аврора се опита да му зашлеви шамар, но той хвана ръката й и целуна дланта й.
— Аз съм девствена! — каза му тя, ядосана.
— Тогава наистина ще съсипя репутацията ти — съгласи се той.
— Но защо?
— Защото си моя — отговори той, пронизвайки я с гладния си поглед. — Ти ми принадлежиш, Аврора. Ти чувстваш силното влечение, което съществува между нас, толкова добре, колкото и аз. Но не искаш да си признаеш. Сейнт Джон няма да има нито теб, нито острова.
— Но ти вече притежаваш острова — защити се отчаяно тя.
— Не, не го притежавам Не и докато наследницата не стане моя съпруга. Ако братовчед ми научи за това и ти си негова жена, той ще вземе острова за себе си.
— Ще си призная, че съм те излъгала, и ще ти припиша собствеността си — каза тя ядосана. Не ставаше въпрос нито за нея, нито за Кели. Ставаше въпрос за земя.
— Не!
— Защо?
— Защото искам теб! Искам теб!
— Никога няма да ме имаш — извика тя. — Никога няма да ме имаш наистина!
Той се засмя. В смеха му се усещаха и присмехулни нотки.
— О, да, ще те имам, Аврора. Не можеш да ме отблъснеш, защото огънят на страстта тече и в твоите вени, както и в моите. Ти не си като сестра си — студена и безчувствена. Ти си топла и любяща и аз ще те имам! Ще те притежавам цялата!
— Не! — отново се възпротиви тя, но знаеше, че лъже не само него, но и себе си. Чувстваше как членът му настоятелно пулсира до бедрото й. Тя нададе стон, но не знаеше дали от страх, или от нетърпение. Здравото му силно тяло се плъзна над нейното.
— Прегърни ме, Аврора — прошепна той в ухото й. — Стисни ме здраво, скъпоценна, и аз ще те отведа в рая.
Тя почувства, че в очите й напират сълзи. Прошепна:
— Страх ме е, Валериън.
— Не, мила моя, не и ти! — успокои я той. — Имай ми доверие, Аврора. Не знаеш ли, че те обичам, глупачето ми?!
— Не ти вярвам — каза тя, но го обгърна с ръце.
— Ще ми повярваш след време — увери я той.
Беше готова за него. Той пъхна само главичката на члена си в нея, но тя я почувства и застина. Той я помилва по лицето и й прошепна нежни слова в ухото, а после се придвижи малко по-надълбоко. Тя чувстваше как стените на канала й неохотно му правят път. Изведнъж, той престана да се движи. Тя почувства как се напряга, за да преодолее нещо в нея. Отдръпна се и отново се тласна напред. Аврора извика, но той не прояви милост. Отново назад, отново напред Аврора пак извика, а по бузите й се затъркаляха сълзи.
Болеше! Мили Боже, как болеше! Болката стигаше чак до гърдите й. Беше толкова силна, че почти я задушаваше. Пронизваше кръста и бедрата й, тя се чувстваше като направена от олово и неспособна да се помръдне. Чувстваше го — твърд и пулсиращ, дълбоко в нея. Тя плачеше, а той изпиваше с устни сълзите й, но без да прекрати ритмичните си движения в разкъсаната от болката й утроба, И болката изчезна. Макар и така жестока, тя милостиво се беше отишла. По тялото й пропълзя удоволствие, което прииждаше и си отиваше на вълни. Аврора беше изненадана. Вече се задъхваше от възбуда! Тя долови ритъма на неговите движения и инстинктивно го последва.
— Точно така, любима — нежно я окуражи той.
Ръцете на Аврора го погалиха по гърба. После започнаха да го мачкат, а накрая тя започна да забива ноктите си в него. Той изстена като от болка, но на Аврора й се стори, че е в очакване на нещо. Тя бавно осъзна, че в нея е настъпила промяна. На света не съществуваше нищо, освен едно невероятно, прекрасно усещане, в което тя се разтваряше цялата. Щеше да се удави в него, но нямаше нищо против. Тялото й беше завладяно от конвулсии и тя извика високо. Удоволствието беше толкова силно, че й се стори, че умира. Тя диво се притисна в него и почувства, че членът му излива любовните си сокове в утробата й. Двамата заедно изпаднаха в състояние, близко до делириум.