След известно време той се плъзна и легна до нея. Двете му ръце здраво я обгръщаха, притискаха я към гърдите му. Аврора чуваше как бие сърцето му. Гърдите му бяха гладки и топли. Сега тя изпита срам. Интимността, която съществуваше между тях, беше много по-силна, отколкото си беше представяла. И тя не знаеше какво да каже.
— Много ли те болеше? — попита тихо и нежно. Милваше я, докато й говореше. Като че ли се опитваше да успокои някое уплашено малко животинче.
— Отначало болеше, но усещането после беше чудесно. Ще ме боли ли и следващия път?
— Не.
— А ще бъде ли пак така прекрасно?
— Ако искаш, ще бъде. Помисли си колко искрена и простодушна е и се усмихна в тъмнината. — Утре ще се погрижа да ни издадат специално разрешение, за да се оженим веднага.
— Няма да се омъжа за теб, Валериън — каза Аврора.
— Да, мида моя, ще се омъжиш — отговори й той спокойно. — Сгодени сме. Предопределени сме един за друг.
— Ще бъда твоя любовница, ако искаш. Не можеш да ме накараш да изпълня обещанието, дадено от моя баща — настоя тя.
— Мога, Аврора, и ще го направя. — Той беше неумолим.
— Не можеш да ме накараш насила — отново настоя тя.
— О, мога. Ще изпратя нов надзирател и управител на плантацията още със следващия кораб. Ще изпратя и нареждане да лишат майка ти, брат ти и съпругата му от тяхното имущество. Ще платиш за измамата, Аврора.
Тя се изтръгна от прегръдката му и извика:
— Не можеш да проявиш такава жестокост!
— Искаш ли да подложиш на изпитание решителността ми, скъпоценна моя?
— Но ти каза, че ме обичаш! — Тя се чувстваше така, сякаш той я беше предал.
— Обичам те и точно затова няма да ти позволя да постъпваш глупаво. Ти може би вече носиш детето ми, Аврора. — Той я накара да легне по гръб и погали устните й с пръсти. После пъхна един пръст в устата й. — Смучи го! — каза й.
Тя не можеше да не изпълни молбата му. Имаше нещо толкова чувствено в този акт, че главата й се замая от възбуда. После той издърпа пръста си, наведе се и я целуна.
— Ти ще ми бъдеш прекрасна съпруга, Аврора.
— Мразя те!
Той тихо се засмя.
— Не, не ме мразиш. Но ако ти доставя удоволствие да вярваш в това и ако тази вяра успокоява съвестта ти, можеш да мислиш така.
— Ти ме изнасили! Съвестта ми е чиста — ядоса се тя. — Не чувствам никаква вина за действията си.
Той отново се засмя.
— Разкъсваш се между съзнанието за удоволствието, което ти доставих, и вината, която изпитваш по отношение на Сейнт Джон. Не се страхувай. Аз сам ще му обясня всичко. На него няма да му хареса, че още веднъж ще загуби заради мен, но, както винаги, ще го преживее.
— Ти си безсърдечен, Валериън. Сейнт Джон ме обича!
— Казвал ли ти го е? Изричал ли е тези думи?
— Ами… — Тя се поколеба, но все пак каза: — Призна, че изпитва към мен чувства, които не е изпитвал към никоя друга жена. — Тя изрече това, като ликуваше. — Ако не е любов, какво е тогава?
— Братовчед ми разбра, че те обичам и те желая, въпреки че имах съпруга. Доставяше му огромно удоволствие да те отдалечава от мен. Да ми се присмива и да ме измъчвах думите, че той може да те има, а аз — не. Какво ново и прекрасно преживяване трябва да е било това за него. О, той те обича по свой начин. Сейнт Джон е лекомислен. Жестокостта, която проявява, не е умишлена. Но дали е способен на любов? Не. Не вярвам. Сейнт Джон никога, на никоя жена, не е отдавал сърцето си. Той вярва, че да даде част от себе си на някого, означава да се постави в неизгодно положение. Ще бъде ядосан и разочарован, но ще приеме факта, че ти си моя, Аврора.
— Нима всичко е било игра между вас двамата? — зачуди се тя.
Графът помисли малко и каза:
— Никога преди не съм мислил за това по този начин, но предполагам, че е така. Не мога да ти кажа защо, Аврора, но още от нашето детство между мен и Сейнт Джон винаги са съществували дрязги. Той винаги се държеше по-зле с мен, отколкото аз с него, или поне така мисля. — Пръстите му нежно я погалиха и отстраниха косата от лицето й. — Не искам да говорим повече за братовчед ми, Аврора. Знаеш ли колко си красива? Очите ти са като великолепни диаманти, а кожата ти — като коприна. Сред семейните скъпоценности има една огърлица, която е с цвета на очите ти. Тя много ще ти подхожда. Макар да знам, че подобни украшения вече не са на мода, ще ти я подаря, защото очите ти ще отразяват блясъка й. — Той дяволито се засмя. — Може би ще украся голото ти тяло с диаманти, за да му се насладя по-добре.