Той нежно загриза долната част на ухото й. Тя прехапа устни. Знаеше, че трябва да изпитва смущение и срам заради онова, което се беше случило между тях през последния час. Но тези чувства не съществуваха. За неин ужас, устните му й доставяха все по-голямо удоволствие и тя дори се засмя чувствено.
— Престани! — успя най-после да каже с — както се надяваше — остра нотка. — Ти си глупак, Валериън. Хайде, дай да се наметна с нещо, за да мога да събера дрехите си, които разхвърли по цялото стълбище. После ще си отида в стаята. Няма да пренощувам още веднъж в тази къща. Тъй като вече не мога да хвана дилижанса за Хиърфорд, ще трябва да ми осигуриш транспорт. Ще се върна на Сейнт Тимъти със следващия кораб!
Тя го бутна и се опита да седне.
— Значи ще трябва да те заключа в спалнята ти, така ли? — каза той с досада и отново я накара да легне. — Никъде няма да отидеш, моя скъпоценна Аврора, освен в църквата „Сейнт Ан“, където ще се омъжиш за мен.
Той отново я притисна под себе си.
— Не! Не! Не! — настоя тя и започна да го удря с юмруци по гърдите. — Няма да се омъжа за теб, Валериън! Няма!
— Тогава ще изпратя нов управител на плантацията, който да заеме мястото на Джордж. Той, Бетси и майка ти ще ти бъдат особено благодарни за проявения егоизъм, Аврора. Но ти си проявила егоизма си още когато си ме заблудила и си накарала Каландра да заеме мястото ти. Помисли за болката, която причини на всички ни. Защо продължаваш да упорстваш?
Решимостта му се стопи в момента, когато спомена името на сестра й и вадя как в очите й напират сълзи.
— О, мила, много съжалявам! — опита се той да поправи грубите си думи и отново целуна нежните й устни съвсем леко. Целувката му стана по-дълбока и страстна и отново предизвика възбуда в телата им.
Тя веднага разбра какво ще се случи, но честно призна пред себе си, че не иска да го предотврати. Защо продължаваше да се съпротивлява, запита се тя, макар прекрасно да знаеше отговора. Защото искаше сама да вземе решението, а не някой друг. Той обаче продължаваше да настоява, че е неин господар. Нямаше да му позволи да я насилва! Но когато той отново съедини тялото си с нейното, тя разбра, че не я насилва. За миг застина напрегнато, защото очакваше болката, която не се появи. Само още след миг с изненада разбра, че й е казал истината. Изпълваше я чувство за пълнота и щастие, докато членът му се движеше в нея. Ритмичните му движения я накараха отново да се задъха и да изгуби представа за време и място, отново да изпита неочакваното и силно, макар и временно, чувство на пълно блаженство, което техните тела създаваха заедно.
— Проклет да си! — каза му тя миг преди да достигне върха.
Двамата заспаха прегърнати. Когато се събуди, тя беше силно изненадана, защото се намираше в собственото си легло. Нощницата й беше закопчана чак до врата, а слънцето надничаше през спуснатите щори. Нима всичко се беше случило само във въображението й? Да не би Марта отново да я е упоила и това да е предизвикало странните й сънища? Не. Снощи не беше пила чай. Тя неспокойно се размърда под завивките и потръпна от болката, която се загнезди между бедрата й. Не е било сън! Валериън Хоксуърт я беше хванал, преди да успее да избяга, и я беше изнасилил… съблазнил… беше я любил по невероятно красив начин! И щеше да я принуди да се омъжи за него. Аврора блажено се протегна.
Беше й доставил огромно удоволствие. Мили Боже, какво удоволствие! Точно такова, каквото беше чакала през целия си живот. Беше абсолютна развратница. Всъщност, тя го беше окуражила! Устата му беше така опитна и завладяваща. Ръцете му я бяха милвали толкова нежно, че тя се беше предала. Нямаше начин да му устои. Беше я нарекъл „мила“, „скъпоценна“. Беше й казал, че я обича. И го бяха направили два пъти! Не знаеше, че може да се направи два пъти в една и съща нощ. Дяволите да го вземат този негодник! Дали ще каже на някого? Дали хората нямаше да се досетят какво се е случило между Аврора Кимбърли и Валериън Хоксуърт само като ги видят заедно? Щеше да си умре от срам!
Врата на спалнята й бавно се отвори и влезе Марта.
— Добро утро, мис — каза тя бодро, отиде до прозореца и дръпна щорите. А после постави паравана до леглото. — Икономът ей-сега ще донесе ваната, мис. Негово благородие поръча да сте готова до единайсет часа.
— Готова за какво? — попита Аврора, но Марта очевидно не я чу. Аврора чуваше стъпките на слугите, които внасяха ваната в стаята и изливаха кофи гореща вода в нея. Разнесе се аромат на орлови нокти, който тя предпочиташе пред всички други. Марта се суетеше и даваше нареждания на невидимите слуги. А после всичко утихна. Параванът беше отместен.