— Хайде, мис, скачайте от леглото. Ще трябва да подредя косата ви, а имаме само два часа.
— За какво е всичко това, Марта? — каза Аврора, но все пак стана от леглото. — Какво става?
— Аз самата нищо не мога да ви кажа — честно си призна камериерката. — Знам само, че графът е наредил така. Той ми каза какво да облечете и нареди да бъдете готова до единайсет часа. Той не би се доверил на една слугиня, нали, мис? Ще трябва сама да го попитате. — Тя сгъна нощницата на господарката си и я остави на стола. Помогна на момичето да влезе във ваната. Дори и да забеляза засъхналата кръв по бедрата на Аврора, не се издаде нито с поглед, нито с думи. Изми златисторусата коса на господарката си, подсуши я, разтърка я с хавлията, за да й направи масаж, и я зави в чисто ленено платно. — Хайде, не се бавете, мис. Ще трябва да изсушим косата ви и да я подредим в прическа, така че се мийте по-бързо.
Тя й подаде гъба, сапун и малко парче ленено платно. Аврора мълчаливо се изми. През цялото време се питаше какво ли е намислил Валериън Хоксуърт и защо никой друг не знае отговора на въпроса й. Тя излезе от ваната и се остави Марта да я подсуши и да я загърне в огромна хавлия. После седна до огъня, а камериерката вчесва косата й, докато тя напълно изсъхна. После започна да я търка с парче копринен плат, докато заблестя. Вратата се отвори и влязоха Сали и Моли, като носеха куп дрехи.
Марта взе хавлията, с която беше загърната господарката й, метна я на един стол до огъня, а после грабна най-горната дреха от купа, който беше в ръцете на Моли. Тя беше корсет. Обикновено Аврора не носеше корсети, но сега беше толкова изненадана, че се остави в ръцете на Марта, която я завърза достатъчно стегнато, за да придаде форма на фигурата й, но не прекалено, за да може да диша. Беше виждала в Лондон жени, които направо не можеха да си поемат дъх и понякога припадаха. Още малко и гърдите й щяха да изскочат от корсета.
Трите момичета продължиха да я обръщат насам-натам и да я обличат. Обуха й дълги копринени чорапи, които прихванаха със стегнати жартиери. После й навлякоха фуста, която беше придържана от дървени обръчи, отгоре фланелена фуста, още две ленени и накрая — две копринени фусти.
— Нека първо подредя косата й и тогава ще облечем роклята — каза Марта.
Двете по-млади момичета повдигнаха обръчите, за да може Аврора да седне, а Марта взе четката и започна да подрежда косата на господарката си. Днес нямаше кокетни малки къдри от двете страни на лицето й. Марта прибра косата й в изящен кок, който украси с перли и копринени цветя. Тя забождаше фиби, вчесваше, потупваше и приглаждаше косата й, взираше се напрегнато в получения резултат, докато най-после остана доволна. Когато свърши, кимна на двете момичета и те донесоха роклята. Аврора застина.
— Прилича на сватбена рокля — каза тя.
— Наистина — съгласи се Марта.
— Няма да я облека — каза тя, разгневена, на двете момичета.
— Хайде, мис, няма защо да се карате на нас. Ние само изпълняваме нарежданията на графа и старата графиня. Понякога господарят е особено упорит. Ако не облечете роклята и ние му съобщим, ще уволни и трите ни. Хайде, мис, бъдете добро момиче. Къде ще отидем аз и Сали без препоръки? Не постъпвайте така с нас след всички години, през които предано служихме на семейство Кимбърли.
— О, добре, облечете ме в това проклето нещо! — недоволно изръмжа тя. И по тялото й се плъзна кремавото кадифе, обточено с хермелин. Деколтето, макар и украсено с кожа, се струваше неприлично дълбоко на Аврора, защото корсажът караше гърдите й да се повдигат високо. Моли коленичи пред нея и надяна елегантни обувки на краката й.
— О, мис, изглеждате великолепно!
Сали пристъпи напред.
— Негово благородие нареди да си сложите това — каза тя и подаде на Аврора една кутия.
Като я отвори, Аврора едва успя да си поеме дъх от изненада. Положена върху бялата коприна, блестеше огърлица, подобна на която не беше виждала. Всеки един от камъните беше изрязан във формата на сърце и украсен със злато. От центъра на огърлицата висеше перла във формата на круша. Беше най-голямата перла, която Аврора беше виждала.
— Господи, мис, тези камъни са с цвета на очите ви! — отбеляза Марта и положи огърлицата на врата й.
Аврора се втренчи в огледалото. Огърлицата прилепна до тялото й, малко под ключицата, а перлата достигаше до цепката на гърдите й. Огърлицата беше най-красивото нещо на света. Тя се изчерви, защото си спомни думите, които той беше произнесъл снощи. Не можеше да си представи как ще се появи на публично място с това бижу. То беше така чувствено. Марта я наметна с тъмносиня пелерина и й подаде дълги кремави ръкавици, които Аврора бавно изпъна по ръцете си.