— Хайде, идвайте, мис. Часовникът тъкмо ще удари единайсет.
Долу ги чакаше Питърс, който я поздрави учтиво.
— Каретата ви чака, мис. Марта ще пътува с вас.
Той подаде на Марта нейната пелерина и ги изведе навън, където един от лакеите им помогна да се качат в превозното средство.
Каретата потегли. Аврора не задаваше въпроси. Щеше да бъде глупачка, ако не се беше досетила. Щяха да спрат пред църквата „Сейнт Ан“. Наистина, така и стана. Лакеите, които пътуваха отзад, на гърба на каретата, скочиха на земята, отвориха вратичките и спуснаха стълбичките. Двете жени слязоха. Старата графиня и лейди Елзи ги чакаха пред каменната порта на църквата.
— Много съм доволна — каза старицата на Аврора, — но съм шокирана от бързината, с която внукът ми уреди всичко това.
— Той не ми даде никакъв избор — отговори Аврора. — Едва сме погребали сестра ми, а той вече ме води към олтара. Знаете за измамата и за моята вина, мадам. Ако исках да се омъжа за Валериън, щях да го направя още тогава.
— О, мили Боже! — прошепна лейди Елзи. — Сър Роналд няма да ви бракосъчетае, ако вие не желаете. Това е против християнските закони.
— Тъй като графът вече отне девствеността ми и заплаши, че ще лиши от собственост брат ми и майка ми, лейди Елзи, мисля, че трябва да дам съгласието си на Валериън Хоксуърт. А остава и договорът, нали? А той е, страхувам се, напълно законен. Законът е на страната на Негово благородие.
При тези не съвсем деликатни признания, лейди Елзи стана пурпурно червена.
— Точно така — успя да каже тя. Господ да пази нейната Бетси и милият й съпруг да не понесат гнева на графа!
Сините очи на старата графиня весело блестяха.
— Ще бъдете ли така любезна — каза тя на лейди Елзи, — да кажете на сър Роналд, че сме готови, мила моя? — Когато добрата жена тръгна към вътрешността на църквата, тя се обърна към Аврора: — Не му позволявай повече да те прави на глупачка, момиче. Като се омъжиш за него, ще поправиш злото, което преди му причини. Ще платиш изцяло всичките си дългове, особено като се има предвид разкритието, което направи преди малко. Аз няма да задавам никакви въпроси, разбира се — прошепна тя с усмивка. — Изглеждаш прекрасно. Ако прилича на останалите мъже от семейството, той ще е страстен любовник. Хайде, да приключим с този въпрос, Аврора Кимбърли, и да продължим да живеем. И помни, че в много случаи ще бъда твой съюзник. Мъжете са очарователни и много необходими, но не винаги са особено умни.
Тя хвана Аврора под ръка и двете влязоха в църквата. Едно от момчетата от хора побърза да вземе наметките им. Друго подаде на Аврора букет бели рози, привързани с жълта панделка. Тя ги прие, усмихна се на детето, а после двете с графинята продължиха да вървят, докато стигнаха пред олтара. Марта ги следваше.
Църквата изглеждаше така, както беше изглеждала преди няколко дни, когато се беше състояла сватбата на Джордж и Бетси. Олтарът беше покрит със снежнобяло ленено платно. Свещникът беше от чисто злато, свещите — от пчелен восък. Графът я чакаше. Носеше кремави панталони, украсена с цветя жилетка и жакет със сребърни копчета. Ръкавите и деколтето на батистената му риза бяха украсени с дантели. Носеше перука с цвета на собствената си коса, с малка опашка, завързана с панделка.
Сър Роналд не беше много щастлив от отредената му роля. Графът се беше появил в къщата му в десет часа тази сутрин и му беше връчил специалното разрешение, което беше получил от местните власти призори. Беше обяснил накратко как са го измамили и беше казал, че злото ще бъде поправено с незабавната му женитба за Аврора Кимбърли Когато свещеникът възрази срещу неприличната бързина на брака и посочи, че ще предизвикат скандал, графът само повдигна рамене. Заплаши свещеника, че ако не извърши церемонията, животът на най-голямата му дъщеря ще се промени, и то лошо. Свещеникът беше скандализиран. Никога преди не беше мислил, че Валериън Хоксуърт е способен на такава жестокост спрямо другите. Разбра, че няма избор.
Булката бавно се приближи към олтара, придружена от старата графиня, камериерката си и лейди Елзи, която щеше да изпълни ролята на свидетелка. Сър Роналд изпълни церемонията по бракосъчетанието и свърза Валериън Хоксуърт и Аврора Кимбърли в свещен съюз. Когато всичко приключи, Валериън целуна булката, а сър Роналд изпита облекчение. Все пак, не беше нейна грешката, че съпругът й има такъв горещ темперамент. А и въпреки бързината, с която се ожени, той само поправяше стореното зло. Е, те вече бяха семейство. Той стисна ръка на графа и му поднесе искрените си поздравления.