— Няма да има тържество — каза графът, — защото все още сме в траур.
Той се усмихна на лейди Елзи и изведе невястата си. Грижливо я настани в каретата.
— Не казвайте на никого до неделя — остро нареди старата графиня на лейди Елзи. — Дори на дъщерите си. Особено на слугите си. Трябва първо да кажем на Сейнт Джон, нали разбирате.
— Да, Ваше б-б-благородие — беше нервният отговор на лейди Елзи.
— Ако чуя някакви клюки, ще знам откъде идват те, мила моя, и няма да представя скъпата ви Изабел на онзи баронет, когото съм избрала за нея. Той е такъв красив мъж и има две хиляди лири годишен доход плюс имението и стоте си акра земя. — Тя се усмихна на лейди Елзи. — Приятен ден, мила.
После старицата побърза да се качи в каретата. Върнаха се в „Хоукис Хил“, като Марта през цялото време плака. А старата графиня седеше спокойно, с доволна усмивка на лицето. Аврора и графът мълчаха известно време, после той каза:
— Помолих Сейнт Джон да дойде след обяд.
— Ще бъда с вас — отговори тя.
— Не мисля, че е разумно.
— Ще бъда там, иначе той ще си помисли нещо глупаво. — Аврора беше категорична. — Моля те, разбери, Валериън, че си ми съпруг, а не господар. Не можеш да се държиш с мен като с дете. Няма да приемам заповеди от теб. Ти ме искаше и трябва да ме приемеш такава, каквато съм. При тези обстоятелства, Сейнт Джон трябва да разговаря с двама ни и така ще бъде.
Мери Роуз Хоксуърт не се сдържа. Избухна в смях при изненадата, изписала се по лицето на внука й.
— Е, моето момче — присмя му се тя, — ти я искаше и я взе. И сега ще получиш онова, което търсеше. О, мили мои, не бих могла да бъда по-щастлива! Вие сте идеална двойка!
Марта, която стоеше до старата графиня, се засмя заедно с нея.
Глава 12
Каретата на графа спря пред „Хоукис Хил“ и слугите побързаха да помогнат на господарите си да слязат. Придружиха ги до къщата. Всички слуги бяха строени във фоайето.
— Персоналът иска да поднесе поздравленията си на вас и Нейно благородие, господарю мой — каза тържествено Питърс.
— Господ да благослови графа и графинята! — произнесоха слугите в хор, а после отидоха да си гледат задълженията.
— Моля те, предай на персонала нашите благодарности, Питърс — каза графът. — Готов ли е обядът? Очакваме мистър Сейнт Джон около два часа днес следобед. Ще се погрижите ли да го въведат в главната всекидневна?
— Разбира се, господарю — отговори икономът. — Обядът е сервиран.
Един от лакеите пое наметките на дамите. Марта вече се беше качила горе, за да разправи подробности за сватбата на Сали и Моли.
— Ако това ще достави удоволствие на Ваше благородие — каза Питърс, когато влязоха в трапезарията, — ще подредя масата като за семеен обяд. Нейно благородие ще седне от дясната ви страна, а лейди Мери Роуз — от лявата ви страна.
Те заеха местата си. Графът седна начело на дългата махагонова маса, а дамите — от двете му страни. Приборите бяха подредени върху ленени покривчици. Вилиците и лъжиците бяха сребърни, а чашите — кристални. Чиниите бяха снежнобели, обточени със златен кант. Донесоха супата, сипаха я в чиниите и пуснаха вътре по резенче лимон. Аврора постави сватбения си букет от дясната си страна и забеляза, че цветята, които украсяваха масата, бяха в тон с него.
— Какъв прекрасен ден! Хубаво е, че се оженихте днес — каза старата графиня в опит да счупи леда и да покаже, че събирането им е нещо съвсем нормално.
— Не бях забелязала — каза Аврора.
Супата беше превъзходна и стопли стомаха й. Един от лакеите сипа вино в чашата й и тя отпи. Беше студено.
— Тук не е обичайно ноемврийските дни да бъдат слънчеви и топли, а по небето да няма нито едно облаче — продължи старата графиня.
— Аз дори не знам какъв ден сме днес — отговори Аврора, свърши със супата си и отпи още малко вино.
— Днес е четвърти ноември, мила моя. Сигурна съм, че искаш да запомниш тази дата.
Аврора не можа да устои и се засмя.
— Със сигурност цялото графство ще я запомни! Ще има много хора, които непрекъснато ще ми напомнят. Ще говорят за деня, в който проклетият граф Фарминстър се оженил за втората си съпруга, преди още първата му да е изстинала в гроба! И, разбира се, за това, че графинята не е по-добра от него. Захвърлила прекрасния мистър Сейнт Джон, тя се впуснала в още по-амбициозна женитба!
Докато говореше, тя гледаше съпруга си право в очите. Беше предизвикателна и смела. Но графът не беше ни най-малко разтревожен. Отговори й така:
— А ако, скъпоценна моя, родиш дете, преди да са изминали десет месеца, ще ни обвинят, че сме имали връзка още докато бедната Каландра е била жива. Аз ще бъда много доволен, а ти?