— Валериън! — извика баба му. — Отиваш твърде далеч!
— Така ли, скъпоценна моя? — попита той Аврора.
— Може би — отговори неопределено и тя се зае с тлъстите стриди, които й бяха предложени.
— Аквамарините ти отиват — каза той нежно и със задоволство забеляза, че бузите й поруменяха.
Тримата посветиха вниманието си изцяло на храната. Рибното ястие беше последвано от говеждо и пържени картофи, ряпа, грах, тлъст петел, тиквен пай, хляб и масло. Аврора се хранеше с обичайния си апетит. Когато слугите изнесоха чиниите, Питърс донесе малка сватбена торта, покрита с бяла глазура и украсена с бели рози от крем. Постави я пред Аврора и й подаде малък сребърен нож.
— На Ваше благородие се пада честта да разрежете тортата — каза той.
— Господи, как, за Бога, успяхте да я приготвите? — учуди се старата графиня.
— В килера намерихме малък, неразрязан плодов пай, Ваше благородие — отговори икономът. — Това беше истински късмет, тъй като беше последният от запасите. Време е да си приготвим нови.
— Моля ви, благодарете на готвача — каза Аврора. — Кажете му още, че храната беше превъзходна, особено като се има предвид за колко кратко време трябваше да бъде приготвена.
— Ще му предам, Ваше благородие — отговори Питърс.
Ето, това се казва графиня! Не като онази другата дама, дето все не намираше мили думи за никого и дори не казваше „благодаря“. И не само неодобрителният й поглед дразнеше. Неговата внучка, Моли, му беше разказала много неща за предишната графиня. Той величествено обиколи масата и наля шампанско на всички. Старата графиня вдигна чашата си, за да поздрави внука си и булката.
— За вас двамата! Желая ви живот, изпълнен с любов, щастие и здрави деца.
Пиха, а после Валериън вдигна тост за Аврора.
— За теб, моя най-мила на земята, и за истината, която отсега нататък винаги ще ми казваш — каза той, а очите му дяволито блестяха.
— Може би. Аврора на свой ред вдигна чашата си. — За Каландра.
Останалите тържествено вдигнаха чашите си и повториха:
— За Каландра.
Аврора разряза тортата и им раздаде тънки резенчета от добре изпечената, богато украсена с крем, торта. Когато най-после приключиха с яденето, старата графиня се извини, като каза, че силите й са изчерпани. Аврора обаче знаеше, че тя не иска да присъства, когато Сейнт Джон дойде. Часовникът във фоайето удари два. Тя и съпругът й влязоха в главната всекидневна. Питърс вече бързаше да отвори входната врата, защото Сейнт Джон винаги беше извънредно точен. Аврора се настани на дивана и разпиля полите на роклята си около себе си.
— Изглеждаш прекрасно. Ти си най-красивата жена, която познавам — каза й графът. — Сейнт Джон ще бъде дълбоко натъжен.
— Бих ти зашлевила шамар, Валериън, но не искам да мачкам роклята си. Ако Сейнт Джон се държи разумно, като възрастен, трябва и ти да престанеш с момчешкото си държание.
Той се засмя, макар в същия момент двойните врати на всекидневната да се отвориха. Питърс каза:
— Мистър Сейнт Джон, господарю.
Затвори вратите след госта и ги остави сами. Джъстин Сейнт Джон незабавно впери очи в Аврора. Огледа роклята и огърлицата, които носеше. Той не беше глупак.
— Значи си се оженил за нея, Хоксуърт?
Графът кимна.
— Копеле такова! — Сейнт Джон тръгна да си върви.
— Чакай! — извика му графът.
Сейнт Джон се обърна.
— Защо? Какво друго бихме могли да си кажем?
— Тя е наследницата на Сейнт Тимъти, не Каландра — каза Валериън на братовчед си и продължи да обяснява как са го измамили и как доктор Карстеърс, който заместил доктор Майкълс, разкрил на графа истината след неуспешното раждане.
— Е, проклет да си! — каза Сейнт Джон, макар настроението му да се беше подобрило малко. — И така, Аврора е била твоята годеница, а не Каландра. И ако ти не беше научил истината, а аз, можех да предявя претенции към остров Сейнт Тимъти. Добре изиграно, братовчеде!
Аврора седеше и гледаше втренчено двамата мъже. Ръцете й неспокойно се свиваха в юмруци.
— Добре изиграно? — Тя стана от дивана. — Да те вземат дяволите, Сейнт Джон! Не ме ли обичаше? Каза, че изпитваш към мен чувства, които не си изпитвал към никоя друга жена!
Двамата мъже се обърнаха към нея, силно изненадани. Само графът разбра гнева на съпругата си. Усмихна се и зачака да види какво ще направи тя после. Бедният Сейнт Джон! Той нямаше представа как може да се държи жена, която разбира, че е предадена.
— Е, мила моя — каза Сейнт Джон, — не те излъгах. Изпитвах към теб чувства, които не бях изпитвал към никоя друга жена, но това беше защото ти не приличаше на нито една от жените, които бях срещал. Всяко момиче е различно, така че към всяко изпитвам различни чувства.