— Значи не си ме обичал истински!
— Обичах те по свой начин — едва чуто рече той.
— Сейнт Джон, ти си съблазнител и глупак! Не знам кое от двете е по-лошо — отговори Аврора. — Защо, за Бога, се канеше да се ожениш за мен тогава? За да се противопоставиш на Валериън?!
— Отчасти — да — призна той. — Нима не виждаше как отчаяно те иска той, Аврора? А не можеше да те има! Положението беше твърде изкусително и не можах да устоя. Старата графиня разбра, че ще стане скандал, и застана на моя страна. Освен това време беше да напълня детската стая с хлапета. Майка ми ще бъде много разочарована, тъй като копнее за внуци.
Докато той говореше, пръстите на Аврора се сключиха около една малка ваза, която се намираше на масата до дивана. Когато той спря да говори и на лицето му се изписа извинителна усмивка, тя сграбчи вазата и я запрати по него с цялата сила, на която беше способна. На лицето му се изписа изненада. Той се наведе, но вазата все пак закачи главата му, преди да падне на пода и да се разбие на парчета. Графът избухна в смях, после бързо прекоси разстоянието, което го делеше от съпругата му, която беше хванала друг предмет и се готвеше да го хвърли.
— Не, прекрасна моя — прошепна той, опитвайки се да я успокои, — не бива да бъдеш груба със Сейнт Джон. Той отговори честно на въпросите ти. Хайде, Аврора, да сключим мир с него.
Той взе от ръцете й пепелника от китайски порцелан и я прегърна. Аврора силно го настъпи и когато той извика от болка, успя да се отскубне.
— Можете и двамата да вървите по дяволите! — каза тя и излезе от стаята.
— Момиче с дух — отбеляза Сейнт Джон. — Може би си ми направил услуга, братовчеде, като ми я отне. Не бих могъл да се справя с такава бясна съпруга. Макар че, отново признавам, тя се целува като ангел и има прекрасни малки гърди.
— Не говори така за дамата, която сега е моя съпруга, братовчеде. Ще ме принудиш да те извикам на дуел — отговори му спокойно графът, но в гласа му се усещаше заплаха. — Хайде, да изпием по едно уиски, преди да тръгнеш към дома си.
— Добре — съгласи се кисело Сейнт Джон. — Оставих девствеността й непокътната, Хоксуърт. Можеш да ми благодариш поне за това. Все пак ние щяхме да се женим и никой не би ме обвинил, ако я вземех.
Той пое от графа чашата с уиски и отпи, наслаждавайки се. Графът се засмя.
— Много добре, Сейнт Джон, благодаря ти, че остави годеницата ми девствена, защото снощи се възползвах от това.
Сейнт Джон също се засмя.
— Ах, ти, дявол! Не си й оставил избор, нали? Мисля, че съм поласкан, Хоксуърт. — Той вдигна чашата си. — За Нейно благородие — каза той.
Валериън Хоксуърт прие наздравицата и също вдигна чашата си.
— За Нейно благородие — повтори той, — а също и за теб, Сейнт Джон. Ти си най-благородното копеле, което познавам. Радвам се, че кръвта ни свързва.
Двамата братовчеди мълчаливо отпиваха от уискито си. Най-накрая Сейнт Джон каза:
— И сега, Хоксуърт, за коя, по дяволите, ще се оженя? Къде да си намеря булка? Мама ще бъде бясна. Какво ще кажеш за изкусителната малка Изабел Боуен?
— Мама е определила за нея някакъв баронет, но тя още не му е представена. Не виждам причина да не опиташ. Тя е хубаво момиче. Зестрата й е скромна, но семейството й е уважавано, а също така и с древен произход. Тя е много подходяща. Съвсем невинна е и ще се поддаде на чара ти, Сейнт Джон. Майка ти ще бъде много доволна, ако успееш да я впримчиш. По-добре хвани мис Боуен, преди да е пораснала достатъчно и да открие какво похотливо копеле си, братовчеде — завърши той с приглушен смях.
— Ще изиграя ролята на любовника с разбитото сърце — каза Сейнт Джон замислено. — Младите момичета обожават да утешават сърцата, които са наранени от друга. Няма да имаш нищо против да представя Аврора като невярна любима, нали, Хоксуърт? Не като лоша, а само като капризна жена. Ще разнеса мълвата, че те е измамила, а после — и мен.
Погледът му вече беше като на изоставен любовник. Графът избухна в смях.
— Представи се за такъв, какъвто искаш, Сейнт Джон, но не изкарвай съпругата ми самия дявол. Истината ще ти свърши работа. Въпреки силната си мъка, трябва да проявиш великодушие. Мисля, че това ще ти даде допълнителни точки. Освен това ще трябва да впрегнеш всичките си способности, за да отстраниш възраженията, които семейство Боуен може да има към теб като към зет. Първо спечели Изабел. Сър Роналд няма да бъде доволен от това, че нямаш титла. А аз ще утеша баба си, като й напомня, че след три-четири години ще може да омъжи следващото от момичетата на Боуенови. Ако баронетът наистина е решил да се задоми, за него няма да имат значение още няколко години.