— И защо, моля те, семейство Боуен би отхвърлило моята кандидатура? — попита Сейнт Джон. — Аз съм млад, здрав, извънредно красив и богат. Какво повече биха искали от зет си, Хоксуърт?
— Мой мили Сейнт Джон — отговори братовчед му, — ти наистина притежаваш всички тези качества, но също така си развратник. Разбил си вече много сърца. Ако вярваме на клюките, вече имаш три копелета.
— Три — прошепна Сейнт Джон, без да изпитва срам. — Наскоро дъщерята на съдържателя на „Трите лебеда“ ме дари с дъщеря. Аз съм приел бащинството и на трите деца и плащам на майките им щедра издръжка. Погрижих се дори за кръщенето на децата.
Хоксуърт се засмя още по-силно отпреди.
— Сигурен съм, че сър Роналд и лейди Елзи ще бъдат много впечатлени от християнската ти щедрост. Но ние прекалено избързваме. Първо трябва да очароваш мис Изабел Боуен и да я убедиш в любовта си. Когато направиш това, битката ще е наполовина спечелена.
— А ако не успея, ще трябва да отида до Лондон и да си намеря някоя малка сладка дебютантка в обществото, чието бедно, но благородно семейство ще си затвори очите пред репутацията ми, защото ще бъде очаровано от богатството ми. — Той остави чашата си и се усмихна на графа. — Желая ти този път да бъдеш щастлив, Хоксуърт. Въпреки съперничеството, ние сме роднини и добри приятели.
Двамата си стиснаха ръце, прегърнаха се, а после графът го изпрати. Двамата излязоха навън, където един от конярите държеше за юздата коня на Сейнт Джон. Той се метна на седлото, махна на графа за довиждане и изчезна в посока към „Примроуз Корт“. Хоксуърт гледа след него няколко минути, а после се върна в къщата. Време беше той и съпругата му сериозно да се опознаят.
Питърс се обърна към него с думите:
— Нейно благородие не позволява да преместим нещата й в стаята на покойната графиня, господарю.
— И не бива да го правите, Питърс. Не и докато стаите не бъдат пребоядисани и обзаведени наново. Разбирате, че съпругата ми не иска да спи в леглото, в което толкова скоро почина сестра й. Съвсем скоро ще обсъдим какви мебели да изберем.
— Разбира се, господарю. Не бяхме помислили за това, като се опитахме да преместим нещата на Нейно благородие.
Графът бързо заизкачва стъпалата, които водеха към стаята на Аврора. Тя обаче не беше там. Отиде в стаята на баба си, но тя спеше. Къде, по дяволите, можеше да е Аврора, зачуди се той и влезе в собствената си спалня. И изненадано ококори очи. Тя лежеше, свита на кълбо, по средата на леглото му. Главата й почиваше върху лакътя на сгънатата й ръка. Беше гола. Единственото нещо, което носеше, беше огърлицата от аквамарини. В камината гореше огън. Светлината на пламъците се смесваше със светлината на залязващото слънце.
— Реших да ти простя, Валериън — каза тя, нарушавайки тишината. — Беше абсолютно прав по отношение на Сейнт Джон. Той е негодник.
Тя леко премести краката си така, че той зърна гъстите къдрави златноруси косъмчета между бедрата й. После прокара език по горната си устна.
— Как, за Бога, си успяла да запазиш девствеността си толкова дълго? — попита я той. Освободи се от жакета и жилетката си и ги остави на близкия стол. Докато събличаше батистената си риза, отиде до вратата и завъртя ключа. Захвърли някъде ризата и каза: — Ще трябва да ми помогнеш да събуя ботушите си, Аврора. Ела тук. — И с удоволствие загледа как тя се плъзна от леглото и тръгна към него.
— Какво да направя, господарю мой? — прошепна тя.
Той седна на стола и каза:
— Възседни един от краката ми и издърпай ботуша, прекрасна моя. — И се усмихна, очарован от вида на красивото й дупе. Беше кръгло като праскова. Тя хвана десния му ботуш и започна да го дърпа. Той не се сдържа и постави ръка на дупето, за да й помогне. Нежно я натисна напред.
— Уф! — изръмжа тя, когато първият ботуш се плъзна от крака му. Остави го настрани и възседна другия му крак. Издърпа и другия ботуш. Той събу чорапите си, изправи се и започна да разкопчава панталоните си. Поклати глава и каза:
— Ако аз самият не бях отнел девствеността ти, бих се усъмнил сериозно в твоята почтеност.
— Не искаш ли да ме любиш? — попита тя тихо.
— Да, искам — призна той, докато тя плъзна панталоните по бедрата му. Остави го той да ги събуе, а после дръпна надолу гащите му. — Кажи ми, Сейнт Джон ли запали този огън в теб?
Аврора поклати глава.
— Още от детството си знам как да си доставям удоволствие. Достатъчно съм умна, за да знам, че трябва да пазя в тайна тази страна от природата си, за да не ме нарекат развратница и да не засрамя семейството си. Но желанието винаги си е било у мен. Снощи ти задоволи този глад. Искам отново да го направиш! — Тя притисна голото си тяло в неговото и обви врата му с ръце. — Шокирам ли те? Каландра, знам, беше пълна моя противоположност. Тя ми каза, че не харесвала акта. Но аз го харесвам, Валериън. Много го харесвам. Ще можем ли пак да го направим два пъти? Бях толкова изненадана, че можеш да го правиш два пъти в една и съща нощ!