Валериън не искаше това да свършва. Тя беше най-вълнуващата жена, която познаваше. Желаеше я по-силно от всички други. Желаеше я така отчаяно, че дори в акта на притежание слабините го боляха от копнеж по нея. Беше на ръба на смъртта, но не му пукаше. Заслужаваше си. Беше готов на всичко, само и само да притежава това невероятно същество, което беше негова съпруга. Като че ли падаше в тъмния космос. Почувства как членът му изригва и любовните му сокове засаждат с живот тайната й градина. Отпусна се тежко върху нея.
Те лежаха един до друг задъхани. Когато най-после сърцата им успокоиха бесния си ритъм, Валериън Хоксуърт взе Аврора в прегръдките си. Завиха се и заспаха.
Събуди ги дискретно почукване на вратата. Чуха гласа на Браун:
— Господарю. Господарю.
— Да, какво има? — отговори сънено графът.
— Минава девет часът, господарю. Ще искате ли вечеря, преди персоналът да се прибере за почивка? — попита го камериерът му.
— Донеси един поднос с каквото се намира в кухнята, а също и шампанско — извика Валериън. — Остави го пред вратата, Браун. Само почукай, за да ни покажеш, че си го донесъл.
— Да, господарю. — Те чуха отдалечаващите се стъпки.
— Мислиш ли, че слугите са шокирани? — зачуди се Аврора.
— Вероятно не са. И защо трябва да бъдат? Това е нашата сватбена нощ, все пак, и ти, графиньо моя, си много вкусна! — Той я целуна бавно и дълбоко. — Мисля, че тази нощ ще го направим повече от два пъти, любима. Искаш ли?
Тя му се усмихна палаво.
— Мисля, че се ненаситен, господарю мой.
— Като теб, мадам — съгласи се спокойно той, наведе се и загриза ухото й. — Но трябва да се задоволиш с мен, Аврора. Няма да приема спокойно факта, че имаш любовници като толкова много други модерни жени.
— Мили Боже, Валериън, за каква ме вземаш? Защо, за Бога, бих искала да имам любовници? Не са ме възпитали така. Жената трябва да бъде вярна на съпруга си, освен ако той не се окаже долно копеле. В такъв случай тя трябва бързо да го отрови и да се превърне във весела вдовица — завърши с дяволита усмивка. Взе ръката му, разтвори пръстите му и започна бавно да ги смуче един по един. Езикът й бавно, с удоволствие се завърташе около всеки един от тях, а после го засмукваше толкова силно, като че ли тя искаше да го погълне.
— Модерните жени — прошепна той, като сгуши глава между двете й кръгли гърди — си вземат любовници и се освобождават от тях, без да се замислят много. Така правят и техните съпрузи. Ако Каландра не беше така студена, сигурно щеше да последва модата и в това отношение.
— Аз не съм като сестра си, както вече може би си забелязал. Нямам нужда от друг мъж в леглото си и няма да имам, докато ти проявяваш такова внимание към мен. По-добре не си вземай любовница, господарю. Освен това аз не искам повече дори да видя Лондон. Харесва ми да живея в „Хоукис Хил“ и ще бъда повече от щастлива, ако мога да остана тук до края на живота си.
Тя свърши с всичките му пръсти и започна да гризе кокалчетата му. Той рязко се завъртя и я притисна под себе си. Целува я, докато тя остана без дъх.
— Малка развратница — обвини я с усмивка.
Тя почувства вече възбудения му член до бедрото си и каза:
— Ти си нетърпелив, Валериън. Не очаквах такава страст от теб.
— Не мога да чакам, скъпоценна — извини се той и влезе в горещата й и влажна вътрешност. — Ще ми простиш ли? — И той започна да се движи.
— Ммм — отговори тя и пак го обви с краката си. — Накарай ме отново да летя, Валериън, и аз ще извиня неприличната ти припряност и липсата ти на финес. Ох! Ох! Даааа!
— Малка кучка! — изстена той. — Не мога да ти се наситя. Не мога!
Когато отново започна да губи контрол над сетивата си, Аврора си помисли, че той е магьосник. Допирът му я възпламеняваше. Твърдото му тяло я възбуждаше. Да си вземе любовник? Мили Боже, дали друг мъж ще може да й достави същото удоволствие? Да достигне също толкова дълбоко в сърцето и в душата й, че тя да бъде обхваната от чувства, които дори не познава? Никога няма да си вземе любовник. Понякога съпрузите са големи глупаци, помисли си тя, когато стигна до върха.
— Ааааах, мили мой! — извика тя.
Той лежеше отгоре й задъхан. Беше толкова сладка и толкова страстна, че сигурно щеше да стане причина за смъртта му. Вдъхна аромата й и въздъхна доволно. Любовница! Ами! Само за един ден тя беше успяла да избие от главата му мисълта за друга жена. Тя се размърда под него и той веднага я освободи от тежестта си.
— Мисля, че бих могъл да те убия заради цялото онова време, през което причиняваше страдания на всички ни с твоята упоритост. — Той взе ръката й и силно я стисна. — Мисля, че се влюбих в теб още през онзи първи ден, когато те видях да излизаш гола от морето. Но реших да не мисля за това. После, когато пристигна в Англия, все ме измъчваше мисълта, че ще се омъжиш за друг и аз няма да те имам. А когато избра Сейнт Джон, исках да го убия!