— Спокойно, Валериън. — Тя легна отгоре му и запуши устата му със своята. — Никога няма да забравя, че егоизмът ми причини на Каландра голямо нещастие и дори нейната смърт. Ще трябва да живея с вината си през целия си живот, макар да се радвам на любовта ти. Всичко ми се струва толкова нечестно. Аз ще бъда щастлива, докато бедната Каландра не позна щастието.
— Значи ме обичаш, както те обичам и аз? — каза той едва чуто.
— Разбира се, че те обичам, глупчо. — Когато сънувах и когато мечтаех, аз винаги виждах твоето лице, а не това на Сейнт Джон. До днес не разбирах защо става така, но сега вече знам, че съм била влюбена в теб, но не съм го признавала заради сестра си. Все пак, не беше правилно да обичам съпруга на Кели. Но мога да обичам лудо собствения си съпруг, Валериън.
На вратата на спалнята дискретно се почука. Гласът на Браун долетя като че ли някъде отдалеч.
— Вечерята е сервирана, Ваше благородие.
А после чуха отдалечаващите се стъпки.
— Гладна ли си?
— Умирам от глад — увери го тя и добави: — За храна, естествено.
Той се засмя, стана, прекоси стаята, отвори вратата и внесе огромния поднос. Постави го на правоъгълната маса, която беше до една от стените. Хвърли още два пъна в огъня. Пламъците се издигнаха по-нависоко. Взе свещта, която гореше на масата, и запали още няколко от свещите.
— Какво да ти донеса? — попита я.
— А какво има? — отговори му тя с въпрос.
Той махна сребърните похлупаци, които покриваха блюдата, и каза:
— Пресни омари, студено пилешко, аспержи, хляб, сирене, масло и плодове. И шампанско.
— Всичко! — каза тя, изпълнена с нетърпение.
Той напълни чинията й и й я занесе. Тя се беше облегнала на изправената възглавница и скромно беше покрила гърдите си със завивката. Взе чинията от ръцете му и започна да се храни с неутолим апетит. Изяде шест омара и нападна пилешкото. Той напълни и своята чиния и се разположи до нея. Откри, че наново се е възбудил, защото, след като изяде аспержата, тя облиза соса от пръстите си и прокара език по устните си. Той отмести очи и се посвети на поглъщането на дузина омари. Очевидно щеше да има нужда от възстановените си сили.
— Нямаме шампанско! — извика тя. Остави чинията си на пода и тръгна гола към масата, за да налее шампанско в две кристални чаши. Подаде му едната, като първо потопи едното си зърно в искрящата течност и дяволито му се предложи:
— Това по вкуса на Ваше благородие ли е? — запита го невинно.
— Да — отговори той и облиза шампанското от зърното й с усмивка, след което пое чашата си.
Тя отново се настани до него. Двамата чукнаха кристалните чаши една в друга и започнаха бавно да отпиват.
— Прекрасно! — отбеляза тя. — Мислиш ли, че можем да потопим твоя…
— Не! — каза той и се засмя.
— И защо не? — отговори тя. — Нима си го правил преди?
Той поклати глава.
— Не е за препоръчване, Аврора. Знаеш какво ще се случи, ако започнем подобна любовна игра. Из цялото легло ще има омари и шампанско.
— О, добре, Валериън, но някой ден ще трябва да опитаме. Може би ще се изкъпя във вана, пълна с шампанско, а ти ще ме изсушиш с езика си — изкуши го тя.
— Как може момиче, което до вчера беше девствено, да има такива порочни мисли? — попита той.
— Нима на жените не е разрешено да мислят за това? Дори и след като са омъжени? Не е честно! Мъжете със сигурност непрекъснато мислят за това. И могат да го правят, без другите да ги критикуват, още преди да се оженят. И с други жени, след като се оженят.
— Но ние няма да го правим с никой друг, Аврора. Само един с друг. — Изправи се и занесе чиниите до масата. Предложи й мокра хавлия, с която да почисти лицето и ръцете си. — Искаш ли десерт? Готвачът ни е пратил превъзходно грозде и няколко целувки.
— Донеси още шампанско и сами ще си направим десерт — каза му Аврора. — Имам още няколко порочни мисли, които искам да споделя с теб, съпруже мой. Може дори да те убедя да ги приведем в действие — предложи тя.
— Наумила си си да ме убиеш. Нали? Аврора тихо се засмя.
— Само с любов, Валериън, и то само ако и ти ми обещаеш да ме убиеш с любовта си.
Той поклати глава и напълни отново кристалните чаши. Изгарящата страст в тъмносините му очи отговаряше на страстта в нейните.
Част III
Глава 13
Англия, 1762