Частити се усмихна на себе си и спокойно изяде филийката си. Знаеше, че баща й не се отличава с особено търпение. И не сгреши. Само след няколко минути негово благородие рязко вдигна глава.
— Не каза ли нещо за услуга?
— Да. Днес е сряда. — Тя си взе втора филийка. Лорд Дънкан погледна вестника, за да се увери.
— Да, сряда е. И какво?
— Днес е моят следобед за посещения — обясни тя. — В сряда е jour fix… както винаги. Още по времето на мама.
Баща й все повече се объркваше.
— Знам. Нима ти изглеждам слабоумен?
— Не, разбира се, че не. Работата е там, че много искам да присъстваш и ти. Естествено Кон и Прю също ще дойдат.
Баща й поклати глава.
— Частити, знаеш, че не обичам този род развлечения.
— Да, знам. Точно затова ти казах, че искам да ми направиш голяма услуга. — Тя си наля още кафе. — Имам нужда от теб. Трябва да ми помогнеш. Става въпрос за една вдовица от Италия. Тя не познава никого в Лондон и е… как да кажа… на възраст е подходяща по-скоро за теб, отколкото за нас. Искам да останеш в салона само десет минути и да изпиеш с нея чаша чай.
— Чай? — попита сърдито баща й. — Наистина ли очакваш от мен да пия чай с една чужденка в пет следобед?
— Първо, тя не е чужденка — обясни Частити. — Тя е англичанка като теб и мен, но е била омъжена за италианец. Естествено, ако не искаш чай, можеш да пиеш уиски или шери. И второ, имаш ли някакви други планове за следобеда? — В лешниковите очи и шеговития тон имаше ясно предизвикателство.
— Светският разговор с десетина досадни жени не съответства на представата ми за приятно прекарване на следобеда — изръмжа бащата и енергично за прелиства вестника.
Частити опря брадичка на ръцете си и го погледна втренчено. След една минута той надникна над вестника си и примирено кимна.
— Добре, но не повече от десет минути.
— Благодаря ти, татко, ти си съкровище! — извика зарадвано тя. — Обещавам, че няма да съжаляваш. Нищо не може да бъде толкова лошо, когато трае само десет минути. Освен това вдовицата е мила жена, но още е несигурна в лондонските салони. Ако успееш да й отнемеш част от стеснителността…
— Погрижи се да имам гарафа с уиски. — Баща й отново се посвети на вестника.
— Разбира се, ще се погрижа — обеща Частити и стана. — Готов ли си? Да повикам ли Мадж да разчисти?
— Така ли се казва новото момиче? — попита лорд Артър.
— Тя е една от племенниците на мисис Хъдсън. Мило дете. За Коледа ще дойде с нас в Роумзи. — Частити се запъти към вратата.
— Ах, да, Коледа… Предполагам, че ще я празнуваме в тесен кръг?
— Всъщност не. За момента е само семейството, но дотогава сигурно ще се намерят и още няколко заблудени.
— Според мен е много скъпо да се организират домашни забави за Коледа — произнесе укорително лорд Дънкан.
— Ако закъсаме, можем да заложим Стъбс — предложи Частити. Имаше предвид картината на Джордж Стъбс, която висеше над стенния сейф в библиотеката. Тя побърза да изчезне, преди баща й да е оценил шегата.
Дженкинс се появи в коридора с няколко писма и прекоси залата.
— А, днес пощальонът е минал доста рано — зарадва се Частити. — Има ли нещо интересно?
Дженкинс я погледна шокирано.
— Нямам представа, мис Час. Не съм погледнал писмата.
Частити ги взе от ръцете му.
— Много добре знаете, Дженкинс, че нищо не ви убягва, също както знаете, че в тази къща няма тайни от вас.
— Но, мис Час, да не би да твърдите, че подслушвам на вратите? — протестира сърдито икономът.
— Не, разбира се, че не — засмя се тя и го целуна по бузата. Възрастният мъж се изчерви. — Днес трябва да отида в цветарския магазин да купя карамфили. Ще ги подредим по обичайния начин, преди да дойдат гостите.
— Много добре, мис Час. Пак ли ще дойде клиент на посредническата агенция?
— Да, точно така. Джентълменът, името му е доктор Фарел, ще попита за лорд Бъкингам… обичайното. Белият карамфил е за дама на име синьорина Дела Лука.
— Италианка ли е?
— О, не, наполовина англичанка. — Частити смръщи носле. — Само дето обича да се представя за италианка.
— Разбирам — кимна сериозно икономът.
— Има и още нещо. Лорд Дънкан обеща да ни почете с присъствието си, но не иска чай.
— Ще се погрижа гарафата с уиски да е на мястото си, мис Час. — Дженкинс кимна и отиде да си върши работата.
Частити прегледа писмата, докато се качваше по стълбата. Повечето бяха сметки за домакинството. Нищо важно, нищо, с което да натовари баща си. Остави ги на писалището си, където Прю, финансовият гений на семейството, щеше да ги провери още днес следобед. След това си взе палто и шапка, за да отиде до магазина за цветя.