Върна се с голям букет червени и розови карамфили, сред който грееше едно единствено бяло цвете, и срещна на стълбището сестрите си, които тъкмо бяха слезли от наемен файтон.
— Решихме да обядваме с вас — обясни Прюдънс. — В случай, че трябва да убеждаваме татко. Или ти си уредила всичко?
— Съгласи се да покаже лицето си за десетина минути — отговори гордо Частити и отвори входната врата. — Естествено трябваше да го увещавам. Ако продължите да го обработвате, може би ще остане по-дълго.
— В библиотеката ли е? — Констанс свали шапката си.
— Освен ако не е станало чудо и не е отишъл в клуба си — отговори най-малката сестра. — Дженкинс, вкъщи ли е лорд Дънкан?
Икономът взе цветята от ръцете й.
— Излезе на разходка, но се върна само след половин час. Добър ден, мис Кон, мис Прю. Нали ще останете за обяд?
— Ако няма да създадем много проблеми на мисис Хъдсън — каза Констанс.
— О, не, за нас винаги е радост да ви видим. Отивам да натопя цветята във вода.
Дискретен както винаги, Дженкинс се оттегли в кухнята.
— Хайде да отидем при татко. — Констанс се запъти решително към библиотеката. Двете по-малки сестри я последваха.
Лорд Дънкан стоеше до прозореца и се взираше навън към зимната градина. При влизането на дъщерите си се обърна.
— Каква прекрасна гледка за старите ми очи, скъпи мои — промълви той в напразен опит гласът му да прозвучи ведро. — Ако обаче сте дошли да ме подложите на нов натиск относно следобеда, спестете си го. Обещах на сестра ви да присъствам и ще удържа на думата си.
— Ние сме тук не за да те притиснем, татко — отговори укорно Прюдънс. — Дойдохме да видим как си.
— Добре съм. Как е Гидиън?
— Решил е да защитава един лош човек — отговори нацупено Прюдънс.
— А Макс пише информация за Долната камара, в която изтъква необходимостта да се сложи нова настилка на всички главни пътища, които извеждат от Лондон, за да станат достъпни за автомобилите — разказа сериозно Констанс. — Иска да знае дали за Коледа ще пътуваш с неговия автомобил до Роумзи. Останалите ще вземат влака.
— Ще си помисля — отговори лорд Дънкан. — Знаеш, че за мен автомобилите са несигурни превозни средства. — След като преди няколко месеца си беше купил автомобил, но така и не се научи да го управлява, той изпитваше голяма враждебност срещу моторизираните превозни средства.
— Колата на Макс е надеждна.
— Роувърът на Гидиън също — намеси се Прюдънс. — Но той ще пътува със Сара и Мари и с целия ни багаж. — Тя избухна в смях. — Подаръците и роклите на Сара ще напълнят цял вагон.
— Добре, ще си помисля — повтори лорд Дънкан. — А сега да обядваме.
По време на обяда баща им се забавляваше добре. Той прекарваше толкова много време вкъщи, че една от основните им задачи беше да му напомнят за съществуването на външния свят. Сестрите се надяваха, че интересните им истории рано или късно ще го изкарат отново навън.
След обяда той се изправи с доброжелателна усмивка и порозовяло лице.
— Мисля, че мога да си позволя една чаша порто в библиотеката. Вие, момичета, през това време се забавлявайте сами.
— Да не забравиш, че ни предстои прием — отговори предупредително Прюдънс. — Дженкинс ще ти съобщи, щом пристигне контеса Дела Лука, за да се присъединиш към нас.
— Добре, добре — кимна примирено бащата. — Надявам се, че дамата разбира от разумен разговор.
— Ще установиш, че е много приятна събеседница, татко — успокои го Частити. — Изключително културна дама.
Лорд Дънкан поклати глава и се запъти към библиотеката.
— Няма ли да се преоблечеш, Частити? — попита Прюдънс с критичен поглед към скромната морскосиня ленена блуза и сивата пола на сестра си.
— Да, разбира се. Още повече, че вие двете сте натруфени като за официална вечеря.
— Не си права — възрази Констанс. — Вярно е, че сме елегантни, но не сме натруфени. Това е вулгарно, Час. — Тя приглади доволно полите на копринената си следобедна рокля на сини и бели райета. Частити избухна в смях.
— Щом вие двете сте елегантни, и аз ще се постарая да се облека, както подобава. — Тя излезе, като им нареди да подредят карамфилите на масата в приемната. Задачата на Дженкинс беше да връчи по едно цвете на всяка от посетителките, преди да съобщи за появата й, и да се погрижи единственият бял карамфил да е за синьорината.
В стаята си Частити отвори гардероба и провери съдържанието му. По едно време се улови, че си задава въпроса как ли се подготвя Дъглас Фарел за този следобед. Беше оставил у нея впечатлението, че външността не го интересува особено. Тъй като можеше да се предположи, че средствата му са оскъдни, вероятно и гардеробът му беше ограничен. Но сигурно имаше поне един хубав костюм. Без подходящото облекло и аксесоари не можеше да очаква да впечатли една богата жена и да я спечели за себе си. В случай, че нямаше намерение да бъде откровен с бъдещата си съпруга и да й обясни, че иска само парите й, трябваше да се подготви и да се представи такъв, какъвто не беше.