Дъглас не бе забелязал огледа на иконома главно защото беше зает да оглежда обстановката. Избледнялата елегантност на стари пари, установи той. Непринудено разпределени по пода обюсонски килими, малко изтъркани, но все още чудесни, красива ниска масичка, два стола. Вазите с карамфили привлякоха вниманието му, но в този момент икономът дойде да го покани в салона и той видя, че всички дами носеха цветя на реверите си.
Дженкинс прочете картичката.
— Доктор Дъглас Фарел. Мис Дънкан.
Частити се обърна бързо от масичката, където наливаше чай. Първата й неканена мисъл беше, че Дъглас Фарел изглежда забележително добре. Защо първия път не го беше забелязала? О, не, онзи път — в магазинчето на мисис Бейдли — това беше първото, което й направи впечатление. Втория път обаче, когато се запознаха официално, не бе открила у него нищо привлекателно.
Тя пристъпи към него с протегната ръка и овладяно изражение, с лека въпросителна усмивка на устните.
— Доктор Фарел… мисля, че не се познаваме.
Всичко друго, само не и изсушена стара мома. И в никакъв случай бедна, търпяна от съжаление роднина. Той улови ръката й.
— Не. Простете нахлуването ми.
Частити погледна към ръката си и с учудване установи, че тя изчезна почти напълно в широката длан, която я обхвана. Здраво, топло и сухо ръкостискане, което продължи една секунда по-дълго от обичайното, докато мъжът обясни:
— Казаха ми, че ще срещна лорд Бъкингам тук. Трябва да говоря с него, но непрестанно го изпускам в клуба си. — Усмихна се и най-сетне пусна ръката й.
Черните му очи сякаш танцуват, помисли си Частити, и са пълни с искри от смях. Широката уста беше изкривена в усмивка, а на брадичката му имаше трапчинка, което според нея беше абсурдно. Всъщност още не се беше усмихнал истински.
— Лорд Бъкингам почти винаги посещава нашите следобеди — отговори тя, стараейки се гласът й да звучи неутрално. — За съжаление още не е тук, но заповядайте, изпийте чаша чай с нас. — Тя се обърна отново към масичката.
— Доктор Фарел, аз съм сестрата на мис Дънкан. Казвам се Констанс Енсор. А това е другата ни сестра, лейди Малвърн.
Дъглас вдигна глава и се озова срещу висока, много елегантна дама, която, подобно на малко по-дребната дама до нея, имаше очебийна семейна прилика с мис Дънкан. Косите им не бяха толкова червени, очите им бяха по-скоро зелени, а не кафяви като на малката сестра. Въпреки това личеше, че са от едно семейство.
Дъглас се ръкува със сестрите и отново обясни, че иска да се срещне с лорд Бъкингам, обяснение, което двете приеха със същата непринуденост като мис Дънкан, която дойде при него с чаша чай.
— Желаете ли сандвич, доктор Фарел? Или предпочитате сладкиш?
— Нито едното, нито другото, благодаря — отказа Дъглас. — Съжалявам, че нахлух така…
— Днес имам приемен следобед, доктор Фарел — обясни Частити с хладна усмивка. — Вкъщи съм за всеки, който пожелае да ме посети. Вероятно не сте от Лондон.
— Не, от Единбург.
— Аха. — Тя кимна. — Сигурно там горе имате други светски навици.
Като че идвам от остров Самоа, каза си Дъглас в прилив на гняв. Веднага усети, че почтената мис Дънкан е враждебно настроена към него, но при най-добро желание не можеше да си обясни по каква причина.
— Контеса Дела Лука, мис Дела Лука — оповести важно Дженкинс.
— Извинете ме — каза Частити, остави лекаря и отиде да поздрави новите гости. — Контесо, синьорина, колко е хубаво, че идвате да ме посетите. Ще позволите ли да ви представя, преди да пиете чай? Познавате ли лейди Бейнбридж? — Тя представи новодошлите на дамите, които седяха около масичките с чаши чай. — Естествено вече познавате сестрите ми Констанс и Прюдънс. А това са лейди Уинтроп и дъщеря й Хестър. Хестър ще се омъжи след няколко седмици.
Като ехо на представянето се надигна хор от учтиви поздрави. Лаура седна до Хестър, устреми към нея очебийно изпъкналите си очи и започна:
— Къде ще прекарате медения месец, мис Уинтроп? Непременно трябва да заминете за Италия. Без да е посетил Фиренце и Рома, човек не може да се нарече образован.
— Но там сигурно е много студено по Коледа… — осмели се да възрази Хестър, сплашена от авторитарния тон и втренчения поглед.
— О, не, не, съвсем не. Фиренце се намира на юг — обясни Лаура с пренебрежителен жест. Явно географските дадености нямаха значение за нея.
— Неапол и Соренто са още по-на юг — отправи първата атака Прюдънс и очите и засвяткаха.