— О, там няма какво да се види. — Лаура отново направи пренебрежителен жест.
— Ами Помпей? — учуди се Частити. — Защо съм останала с впечатлението, че разкопките заслужават да се видят?
— Щяха да станат още по-интересни, ако бяха разрешили на жените да разглеждат еротичните стенописи — подхвърли весело Констанс. — Преди няколко години, когато бяхме там с нашата майка, не ни позволиха да ги видим, обаче посрещнаха мъжете с отворени обятия и с дръзки намигвания.
— Не мисля, че онези картини са подходящи за женски очи — заяви високо Лаура и превзето избърса устни с копринената си кърпичка. — Тази мисъл ме кара да треперя.
— Ако питате мен, трябва да сложат на Микеланджеловия Давид престилчица на слабините — предложи с медено гласче Частити и подаде чаша чай на една дама. — Не се осмелих да го погледна. — Тя се обърна към лекаря, който се бе приближил към бъбрещите дами и не изпускаше от поглед белия карамфил на ревера на мис Лаура. — А вие как мислите, доктор Фарел? Трябва ли жените да разглеждат мъжката анатомия като част от съответното произведение на изкуството или не?
Дъглас имаше непогрешимото усещане, че му залагат капан. Ако не беше на едно мнение с дамата с белия карамфил, можеше да опропасти шансовете си да я направи своя съпруга. Ако обаче се съгласеше с нея, щеше да се изложи на подигравките на това заплашително сестринско трио. Предложението на мис Дънкан, изречено с ласкателен тон и недвусмислена ирония, не бе успяло да го заблуди.
Най-добре да отговори дипломатично.
— Според мен това е въпрос на лични предпочитания, мис Дънкан. Добре ли познавате Италия, мис Дела Лука?
— Тя е моята родина, dottore. Истинската родина на сърцето ми. — Когато дамата отново се разпростря върху любимата си тема, сестрите се отдалечиха облекчено.
— Е, мисля, че добре се справихме — пошепна Констанс и посегна към сандвичите. — Сега ни трябва само татко.
Едва изречено, желанието й беше изпълнено. Лорд Дънкан, внушителен и изискан както винаги, с грижливо пригладена назад гъста бяла коса, за да подчертае широкото чело, влезе в салона с любезна усмивка. Той поздрави гостите на дъщеря си с безупречна учтивост, целуна ръцете или бузките на дамите в зависимост от степента на познанство, потупа мъжете по раменете, пусна няколко шеговити забележки. За дъщерите, които го наблюдаваха, беше голяма изненада да видят как отшелникът, в който се бе превърнал, изведнъж отстъпи място на очарователния светски мъж, какъвто беше по-рано.
— Според мен това е нещо като каране на колело — пошепна Частити. — Веднъж научиш ли се, никога не го забравяш. — Тя отиде при баща си. — Татко, искам да ти представя контеса Дела Лука.
— Очарован съм, скъпа — отговори с усмивка лорд Дънкан и се поклони. — Новите лица са винаги добре дошли. Надявам се, че дори през мрачния декември Лондон предлага известна компенсация.
— О, тук е чудесно — отговори с усмивка дамата. — Бихте ли ми разказали историята на картината над онази витрина? Направи ми впечатление още когато влязох и оттогава гадая дали случайно не е от Фрагонар.
Лорд Дънкан засия.
— Отгатнахте, мадам! Наистина е от Фрагонар, но не в обичайния му стил. Твърде малко са хората, които го разпознават. Елате да разгледаме картината отблизо. — Той й предложи галантно ръката си. — В библиотеката виси друга подобна. Блаженопочившата ми съпруга имаше добър поглед за ценните неща. — Той изведе контесата от салона.
— Имате ли практика в Лондон, dottore? — попита със сладко гласче Лаура, която бе посветила цялото си внимание на мъжа, настанил се на позлатения стол до нея.
Частити гледаше стола и вътрешно трепереше: конструкцията й изглеждаше твърде крехка за масивното мъжко тяло. Едновременно с това забеляза колко сръчни и нежни бяха движенията на ръцете му. А пръстите, които държаха чашата, бяха дълги и елегантни въпреки големината на ръцете. Сигурно оперира, каза си тя, или поне го е правил по време на обучението си. Нищо чудно, че ръцете му бяха толкова сигурни.
— Да, мис Дела Лука, на Харли стрийт — отговори кратко Дъглас.
— Ах, а имате ли специалност, dottore? — Лаура се наведе напред и скръсти ръцете си в дълги ръкавици с открити пръсти в скута на тафтяната рокля. Бе произнесла италианската дума с такава любов, сякаш опитваше най-фин хайвер от белуга.
— Лекувам всякакви болести — обясни доктор Фарел, — но съм специализиран в сърдечните страдания.
— О, прекрасно — отвърна с гърлен глас младата дама. — И безкрайно важно. Естествено имате успешна практика.
— Започнах едва наскоро — отговори спокойно той. Не за първи път погледът му бе привлечен от мис Дънкан, която седеше насреща му, задълбочена в разговор с лейди Уинторп. Не му беше особено приятно, че постоянно отклонява вниманието си от дамата с белия карамфил. Затова се обърна отново към мис Дела Лука и я дари с топлата, внимателна усмивка, с която уверяваше пациентите в своя интерес и съчувствие. — Преместих се в Лондон от Единбург, където имах добра практика. Естествено, надявам се на Харли стрийт да постигна същия успех.