— О, сигурно ще го постигнете — увери го Лаура. — Толкова благородна професия… като апостол на Хипократ. Желая ви много успехи, dottore. — Тя докосна ръката му. — Няма нищо по-прекрасно от това да помагаш на ближния си — особено за хората като нас, облагодетелствани от съдбата.
Дъглас се съгласи с леко принудена усмивка. Това беше и неговият девиз в живота, но защо му беше неприятно да го чуе от устата на тази жена? Сигурно заради начина й на изказване. Но това не е важно, напомни си той. Вече беше наясно, че не може да очаква от бъдещата си съпруга богатство, обществена позиция и на всичкото отгоре истинско, честно разбиране към професията му. За целите му беше достатъчна богата жена, която да е в състояние да изразява правилните чувства, дори само заради ефекта от тях. Усмивката му стана по-сърдечна.
Дамата съвсем не беше грозна. Нямаше да губи много време за разговори с нея. Очевидно разполагаше с необходимите връзки. Инстинктът му подсказваше, че тя няма да пожали усилия да подкрепи професионалната кариера на съпруга си, ако това ще закрепи собственото й положение в обществото.
След половин час Дъглас стана и се сбогува.
— Надявам се, че ще ми позволите да ви посетя някой път, мис Дела Лука.
— О, да, естествено. Мама и аз ще се радваме много. Парк Лейн 26. Великолепна къща. Не толкова просторна, колкото вилата ни край Фиренце, но много приятна… с изглед към Хайд парк. — Ръката й остана безжизнена в неговата. — Но не бих искала да ви задържам далече от пациентите ви, dottore. Те се нуждаят от вас много повече от нас. — Последните думи бяха придружени от кратък, превзет смях.
— Не работя по цял ден — излъга Дъглас и поднесе отпуснатите пръсти към устните си.
Виж ти, докторът имал светски таланти, каза си Частити, която тайно наблюдаваше мимиката му. Изпитваше нарастващо презрение. Очевидно мистър Фарел смяташе да задълбочи познанството, а синьорината не изглеждаше враждебна, точно обратното. Контесата все още разглеждаше произведенията на изкуството, водена от баща й. Като цяло, следобедът се очертаваше като успешен за посредническата агенция.
— Трябва да се сбогувам, мис Дънкан.
Като чу дълбокия глас на лекаря зад себе си, тя се обърна.
— О, но вие не можахте да говорите с лорд Бъкингам. Сигурна съм, че ще се появи в следващия половин час.
— За съжаление имам посещения при пациенти — излъга гладко той.
— О, колко жалко. Да му кажа ли, че сте бил тук? Мога ли да му дам адрес, на който да ви намери? — попита тя, незнайно защо развеселена от собствената си злоба. Какво ли щеше да й отговори? Сигурно вярваше, че лорд Бъкингам наистина съществува — добър познат на домакинята, която съвсем естествено се осведомяваше за адреса му.
— О, не се притеснявайте. Надявам се да го видя по-късно в клуба.
— В Уайтс ли? — попита Частити.
— Не, в Крокърс — отговори Дъглас. — Това е игрален клуб, мис Дънкан. С лорд Бъкингам имаме общи предпочитания към виста.
Прекрасно! Частити трябваше да признае, че докторът има остър ум.
— Желая ви добър ден, мистър Фарел. Надявам се да имате успех в практиката си.
— Благодаря ви. — Той се наведе над ръката й и се сбогува.
Щом излезе на улицата, Дъглас вдигна поглед към къщата. Тази синьорина Дела Лука — ако не се лъжеше, тя беше богата и си търсеше мъж. Въпреки това не беше длъжен да приеме предложението на посредническата агенция. Това означаваше да загуби всеки друг шанс.
Например почтената млада дама Частити Дънкан? Ако се съдеше по обстановката, тя беше достатъчно богата. Без съмнение принадлежеше към изисканото общество. Имаше подходящите връзки. Една много по-интересна възможност от тази, която му бяха предложили. Най-вече защото много му се искаше да разбере откъде идваше необяснимата й, но ясно доловима враждебност. Днес се виждаха за първи път, значи не беше сторил нищо, с което да я настрои срещу себе си.
Е, той обичаше предизвикателствата. Дъглас Фарел кимна доволно, завъртя рязко бастуна си и се запъти към Харли стрийт, където наскоро беше наел помещения за елегантния си кабинет.
5
— Твоят доктор Фарел ми хареса — отбеляза Констанс, след като и последната гостенка си отиде и часовникът удари пет — обичайният край на следобедния прием.