Силен порив на вятъра я накара да потърси убежище вкъщи. Затвори вратите и пусна завесите. Новата прислужница Мадж бе запалила газовите лампи и сега се занимаваше с огъня в камината. Частити беше готова да изпрати извинение на Роди и да прекара вечерта сама с книга пред камината.
Глупаво решение, укори се тя. Когато си потиснат, трябва да се бориш с потиснатостта, казваше майка й. Въпреки това… колко странно. Нямаше причина да се чувства потисната. Може би още не беше свикнала да се оправя сама, без постоянното присъствие на сестрите си. Да, това обяснение звучеше разумно. С леко подобрение в настроението тя си наля чашка шери и я отнесе в стаята си, за да й се наслади във ваната.
С натежали крайници се отпусна в топлата вода, увила косите си с дебела кърпа, и затвори очи. Ала само след миг ги отвори рязко, защото пред вътрешния й взор се бе появил образът на Дъглас Фарел, заемащ цялото пространство. Въображението ми е развинтено, каза си Частити и решително излезе от ваната. Отвори със замах гардероба и извади най-скъпата рокля, която притежаваше: тъмносиньо творение от коприна с буфан-ръкави от червено копринено кадифе и дълбоко деколте, откриващо раменете, което подчертаваше добре закръглените й гърди. Вдигна косата си на плитка на темето и я закрепи със сребърна шнола, украсена с диаманти, с формата на перо. Докато слагаше дългите бели ръкавици, тя се измерваше с критичен поглед в огледалото, но не намери никакъв недостатък.
Точно когато излезе от спалнята си, чу ударите на чукчето по входната врата. Роди беше обещал да я вземе малко преди седем, за да се срещнат с другите на чаша шампанско и ордьоври в някое кафене преди концерта. Тъкмо бе застанала на горната площадка на стълбището, преметнала през ръката си вечерното палто, когато до ухото й достигна дълбок глас с шотландски акцент. Дъглас Фарел говореше с Дженкинс.
Частити се обърна рязко, готова да избяга обратно в стаята си, но спря. Какво, по дяволите, ставаше с нея? Заповяда си да се стегне и слезе в залата.
— Доктор Фарел, каква изненада — каза тя, щом стъпи на последното стъпало, и въпросително вдигна вежди.
— Доктор Фарел е загубил кутийката си с визитки, мис Час — обясни Дженкинс, — и е дошъл да попита дали не я е забравил тук.
Дъглас умело заобиколи Дженкинс и спря пред Частити с умолителна усмивка.
— Простете, че нахлух така, мис Дънкан, очевидно днес това ми се случва често. Както виждам, вие имате намерение да излезете. Нека моето присъствие не ви смущава. — Той изобщо не се опита да скрие възхищението си. Частити изглеждаше страхотно. Беше я харесал още следобед, но вечерната версия беше направо зашеметяваща: драматична комбинация от различни, съвършено допълващи се червени тонове.
Частити веднага забеляза възхищението във втренчения му поглед и промяната в усмивката му: от превзета светска гримаса към искрено одобрение. Обзе я чисто женско усещане за задоволство, което я стопли. Тя беше враждебно настроена към този мъж, но заедно с това беше достатъчно жена, за да се зарадва, че му въздейства по този начин. Ала тонът й остана овладян, нито подканващ, нито отблъскващ.
— За съжаление не съм видяла визитника ви. Мадж намерила ли е нещо в салона, докато е разчиствала, Дженкинс?
— Не, мис Час, нищо.
— Съжалявам, доктор Фарел. Може би сте го забравили другаде.
— Вероятно сте права — промълви той. В този миг на вратата се почука силно и Дженкинс отиде да отвори.
— Добър вечер, милорд — поздрави учтиво той и отстъпи назад, за да пропусне виконт Бриджъм.
— Добър вечер, Дженкинс… Час. Готова ли си? Божичко, изглеждаш страхотно — каза Роди, пременен във вечерно палто и фрак, в най-добро настроение. Погледна приятелски Дъглас и се представи с непринудеността на светски човек: — Бриджъм. — И му протегна ръка.
— Дъглас Фарел. — Докторът отговори на ръкостискането и обясни присъствието си. — Днес загубих нещо и дойдох да попитам дали не съм го забравил по време на следобедния прием на мис Дънкан. Наминах съвсем за кратко.
— Аха, разбирам. — Роди кимна. — Случват се такива неща. Аз постоянно си губя вещите… половината са разпръснати по града. — Засмя се самодоволно и отново се обърна към Частити: — Ако си готова, Час, да тръгваме. Другите ни чакат в „Синята луна“.