— Прекрасно беше — рече възхитено Частити. — Много, много ти благодаря, Роди.
— Удоволствието е изцяло мое — отговори със сияещо лице той. — Всъщност много не обичам концертите. Предпочитам песни в тесен кръг приятели. Но малко култура не може да навреди.
— О, Роди, ти си безнадежден случай — укори го тя през смях. — Много добре знаеш, че не си толкова некултурен, колкото се представяш. — Излязоха от реда, разменяйки си въодушевени забележки с другите от компанията. Щом излязоха във фоайето, дамите се насочиха към гардеробната, за да се освежат и да вземат палтата си. Когато се върна, Частити смаяно забеляза Дъглас Фарел, който разговаряше непринудено с Роди и приятелите му.
— Този Тозели е уникален цигулар, нали, мис Дънкан? — посрещна я Дъглас, когато се присъедини към групата. — За мен беше голямо преживяване да го чуя.
— Да, прав сте — отговори едва чуто тя. Да не би той да я преследва? Абсурдна идея, каза си решително тя и веднага я отхвърли. — Каква случайност — опита се да говори непринудено. — Да ви видя в Албърт Хол! Да не би да се надявахте да намерите тук загубения си визитник?
Погледът му помрачня. Подигравателният тон и предизвикателството в кафявите очи бяха недвусмислени. Разбира се, не можеше да й се сърди, защото повторното му появяване тази вечер наистина беше доста подозрително. Освен това той сам не се разбираше. Все пак успя да се усмихне учтиво.
— Не се надявам на нищо подобно, мис Дънкан. Смятам, че случайността не е чак толкова голяма. Тозели има само един концерт — днешния. Кой любител на изкуството му би пропуснал възможността да го чуе?
— А вие естествено сте любител на музиката?
— Даже страстен.
— Ах! — Тя му обърна гръб. Явно смяташе разговора за приключен. Обърна се към една от дамите в компанията, красива девойка с диамантена диадема: — Елинор, видя ли каква рокля носеше Елизабет Армитейдж? Със сигурност е ушита от Уърт, как мислиш?
— Да, със сигурност.
— Чуйте, Фарел, защо не се присъедините към нас? Смятаме да отидем на пиацата и да вечеряме там. В колата ми има място и за вас. — Роди изрече поканата с обичайното си добродушие и Частити изскърца със зъби. Нямаше право да я оттегли, в никакъв случай. Все още с гръб към Дъглас, тя чу думите му:
— Много мило от ваша страна… ще се радвам…
— Нов ли сте в Лондон? — попита Роди, докато вървяха към отворените врати. — Никога не съм ви виждал.
Дъглас сведе глава, за да бъде на едно ниво с младия мъж, и отговори с доста дълго обяснение. Частити чу само отделни думи: Единбург… лекар… Харли стрийт…
— Безкрайно ми е приятно, когато обичайната ни сцена се обогати с нов човек — отбеляза тихо Поли, когато заеха места в ландауера на Роди. — О, Роди, за теб няма място — извика тя, когато той понечи да се настани зад тях. — Елинор ще дойде с нас, нали?
— Предполагам, че сте готови да ръкопляскате. — Роди отстъпи назад с примирен поклон и помогна на третата дама да се качи в колата му. — Ние ще дойдем след вас с файтон.
— Хайде, Час, разкажи ни за този доктор. Къде се запозна с него? — Когато колата потегли, Поли се наведе към приятелката си с любопитно святкащи очи.
— Днес дойде на следобедния ми прием. Търсеше някого, вече не помня кого — обясни с нежелание Частити. — Не знам нищо за него, само, че е нов в Лондон и смята да си отвори кабинет.
— Със сигурност ще отида да се консултирам с него — отбеляза с хихикане Елинор. — Големите мъже събуждат доверие, не намирате ли? — Тя напудри набързо бузите и носа си и предложи на придружителките си мъничкото бележниче, чиито страници бяха импрегнирани с прасковена на цвят пудра за лице. Нововъведението беше известно като papier poudre — хартиена пудра.
Частити поклати глава, но Поли прие предложението с удоволствие. Частити се чувстваше напълно объркана, сякаш беше попаднала във вихрушка. Дали беше повече от случайност, че Дъглас Фарел се бе появил в Албърт Хол скоро след като бе проникнал в дома й под благовиден, но изкуствен предлог? Защо не беше отишъл при Лаура дела Лука, както изискваше дългът му? Какво ставаше тази вечер? Той не беше част от компанията, това поне беше ясно. Поведението му беше крайно обезпокояващо.
Още по-обезпокояващо беше да седи до него на кръглата маса в шумния огледален ресторант на пиацата в Ковънт Гардън. Тя се готвеше да седне между Роди и брата на Елинор, но Дъглас незнайно как успя да елиминира Роди и се настани от лявата й страна.
— Много хубаво място — проговори с усмивка той и сложи салфетката на коленете си.
— Заведението е специализирано в ястия, които са предпочитат от търговците на пазара — обясни тя. — Пикантни, често люти специалитети от Кокни.