— Откъде накъде? Нищо не съм казала — отвърна тя и смръщи чело.
— Точно така. — Той се облегна назад и зачака да вземат чинията му.
— Е, Час, къде искаш да отидем? В „Клеопатра“ или в „Маракеш“? — Роди държеше да чуе и нейното мнение.
— Честно казано, чувствам се уморена — отговори тя. — Вечерта беше прекрасна и се надявам, Роди, че няма да ми се разсърдиш, ако пожелая да се оттегля. Ще си взема файтон.
— О, не, и дума не може да става — възпротиви се той. — Ще те изпратя до вкъщи. Това се разбира от само себе си.
— Не, Роди, не е нужно.
— Как да не е нужно! — За виконт Бриджъм беше абсолютно ясно, че щом е взел някого от дома му, трябва да го върне пак там.
— Ако мис Дънкан няма нищо против, аз ще я придружа до дома й — намеси се спокойно Дъглас, като въртеше чашата между пръстите си. — Аз не съм добър танцьор и…
— Какво? — извика учудено Елинор. — Но шотландците са известни с буйните си танци, доктор Фарел!
Дъглас се усмихна снизходително.
— Шотландските танци, скъпа лейди Елинор, попадат в друга категория. Вярно е, че ги владея майсторски. Но съм почти сигурен, че програмата на нощните клубове не включва шотландски танци.
— Прав сте, за съжаление — трябваше да признае лейди Елинор. — Носите ли поличка, когато танцувате рийл, Дъглас? Нали нямате нищо против да ви наричам Дъглас?
— С удоволствие приемам — кимна той. — Да, при подходящи случаи нося поличка.
Частити си отбеляза наум, че Дъглас Фарел умееше да сложи край на неприятен за себе си разговор. Никога не ставаше неучтив, но отговаряше кратко, сухо, достатъчно точно. Той се обърна отново към нея и попита официално:
— Позволявате ли да ви изпратя до вкъщи, мис Дънкан?
Какво би могла да отговори? Уимпол стрийт беше само на половин миля от Манчестър Скуеър. Ако отхвърлеше предложението му, всички щяха да определят поведението й като неучтиво и много странно. Освен това Роди щеше да се откаже от танците. Частити се усмихна и му благодари с половин уста.
6
Компанията излезе от ресторанта и се озова сред неапетитните остатъци от пазара на Ковънт Гардън. Роди веднага повика файтон за онези, които също искаха да отидат в „Маракеш“, но не намериха място в колата му. После се обърна към Частити и Дъглас:
— Обикновено си делим сметката за ресторанта, Фарел. Ако ми дадете картичката си, ще ви изпратя вест, щом изчисля вашата част — предложи той.
— Доктор Фарел е загубил визитника си — съобщи със сладко гласче Частити и хвърли многозначителен поглед към изпращача си.
— О, винаги нося у себе си няколко отделни визитни картички — отговори Дъглас с усмивка, гладка като нейната. Бръкна в джоба и извади портмонето си. Намери визитна картичка и я подаде на Роди с обяснението: — Написани са и двата ми адреса.
Роди кимна и му връчи своята визитна картичка. Последва размяна на картички между Дъглас и останалите членове на компанията.
— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш на танци? — попита мрачно Роди, като се наведе към Частити. — От сутринта се радвах на няколко куик-степа с теб.
— Извинявай, Роди, но наистина съм уморена — отговори тя. — Освен това змиорката в аспик напомня за себе си.
— Ужасно ядене — промърмори съчувствено той.
— Ужасно преживяване — съгласи се през смях тя. — Но иначе вечерта беше великолепна. Благодаря ти.
— А аз ви благодаря, че ме включихте така естествено — присъедини се Дъглас и му подаде ръка. — Блестящо въвеждане в лондонския нощен живот, наистина.
— О, удоволствието беше изпяло мое, драги — отговори винаги учтивият Роди и го потупа по рамото. — Ще ми позволите ли един безсрамен въпрос? На ринга ли си извоювахте този нос?
Дъглас поклати глава.
— Вярно е, че в университета се боксирах в тежка категория и имам зад гърба си стотици рундове, но този спомен ми остана от полето за ръгби.
— О, но това е много груб спорт! — Поли потрепери, както подобаваше на чувствителна млада дама.
— Права сте, ръгбито има и някои груби страни — призна Дъглас и замислено поглади счупения си нос.
— О, жените не разбират нищо от спорт — намеси се братът на Елинор и изпухтя презрително. — Спортът калява характера, това е то. Обаче жените не правят нищо друго, освен да си прехвърлят топките над мрежата за тенис.
— Това не е вярно — възрази сърдито Частити. — Жените играят не само тенис, но и крикет, и хокей на трева. Освен това карат колело, играят голф и се катерят по планините.
— Права сте, но не се занимават с онова, което бихме могли да наречем физически близък спорт — каза Дъглас.