— Ако имате предвид, че избягваме онези видове спорт, при които имаш насреща си противник, вероятно сте прав — отвърна Частити. — Но трябва да ви кажа, че чупенето на крайници, да не говорим за глави и носове, ми изглежда крайно неинтелигентен начин да извоювам победа.
— Вече ви казах, че тя е безнадежден случай, Фарел. — Братът на Елинор укорително поклати глава. Дъглас се ограничи с лека усмивка. При словесни престрелки почтената мис Дънкан не проявяваше никаква деликатност — и сега бе изказала съвсем ясно отрицателното си мнение за бойните спортове.
След сърдечни думи за довиждане и пожелания за леха нощ компанията се разпредели по различни е превозни средства и Дъглас и Частити останаха сами на улицата. Дъглас се огледа за някои минаващ файтон.
— Боя се, че Бриджъм завзе файтоните с пристъп — отбеляза с усмивка той.
— По това време всички файтони са заети. — Частити вдигна яката на палтото си.
— Ето един! — Дъглас сложи два пръста в устата си и изсвири пронизително, като същински продавач на пазара. Макар че пътуваше в обратната посока, файтонджията веднага обърна и спря пред тях.
— Добре се справихте — похвали го Частити. — Никога не бях чувала такъв сигнал. Трябва да ми покажете как става. Ако файтонът беше стигнал до следващия ъгъл, щяхме да го изгубим. Там чака цяла група.
Дъглас отвори вратичката.
— Позволете — — каза той, хвана я леко през кръста, сложи я на седалката, качи се след нея и затръшна вратичката.
Частити го изгледа с опасно святкащи очи.
— Вие май сте от онези мъже, които си въобразяват, че на жените много им харесва да се отнасят с тях като с порцеланови кукли. Мога да ви уверя, че сте се заблудили, доктор Фарел. Повечето жени не понасят разните му там великани да ги разнасят като колети.
Дъглас я погледна смаяно.
— Сестрите ми никога не протестираха.
— Сигурно ви е ясно, че има разлика дали става въпрос за член на семейството или за напълно чужд човек — отвърна поучително Частити.
— Не сте ми напълно чужда — възпротиви се енергично той. — Не и откакто ядохме заедно змиорка в аспик.
Частити бързо обърна глава към прозореца. Не искаше той да види усмивката, която не успя да потисне.
След известно време Дъглас заговори с обичайния си тон:
— Не можах да разбера кога Бриджъм е уредил сметката. Не видях някой от келнерите да я донесе, нито да се плаща…
— Роди има кредит в ресторанта — обясни Частити. — Както навсякъде в града. Никога не носи у себе си пари… Смята го за вулгарно. Има толкова много, че никога не мисли за пари.
— Какво щастие. — В гласа на Дъглас звънна недвусмислена подигравка.
Частити присви очи. Не й харесваше, че този човек си позволява да критикува приятелите й. Отговори му с груба обида:
— Ако ви е трудно да заплатите вашата част, той със сигурност ще прояви разбиране.
Дъглас буквално подскочи.
— За какво намеквате?
„Щом си търсите богата жена, може да се предположи, че ви трябват пари, за да финансирате прищевките си.“
— Съвсем нищо — отговори тихо тя. — За какво бих могла да намекна?
— Не знам. Затова попитах. — В спокойния му тон имаше нещо, което изобщо не й хареса. Изпитваше все по-силно чувство, че сама се е поставила в неприятна ситуация.
— Нищо не исках да намекна — повтори тя, напълно съзнавайки колко неубедително звучеше отричането. С човек като Дъглас Фарел трябваше да е постоянно нащрек. Беше допуснала да си проличи, че си е съставила отрицателно мнение за него, а това не беше позволено. — Много съжалявам, ако съм ви обидила — добави тя. — Не съм имала такова намерение. Помислих само, че сигурно струва много пари да обзаведете кабинет на Харли стрийт.
Хайде де, опитай се да го отречеш, добави наум тя. Нали точно това беше казал на посредницата.
— Така е, права сте — кимна с готовност той. — Но не ми се вярва, мис Дънкан, че някога съм ви давал поверителна информация за състоянието на финансите си.
— Не — съгласи се тя и сведе глава. „Или поне вие не знаете, доктор Фарел.“ — Забележката ми беше крайно неподходяща. — Най-добре да признае истината. — Вие ме ядосахте, като разкритикувахте приятелите ми.
След кратко многозначително мълчание Дъглас отговори:
— Извинявам се, ако съм оставил у вас такова впечатление. — Премина стремително малкото пространство, което ги разделяше, и сложи ръка върху нейната. — Не можем ли да забравим тази неприятна случка, Частити?
Младото момиче усети топлината и силата на ръката му през тънките кожени ръкавици. Чувството, което изпита, беше странно обезпокояващо, но тя не направи опит да издърпа ръката си. Като реакция на въпроса му се усмихна колебливо, а той само кимна и остави ръката си, където беше. Дружелюбното, макар и малко смутено мълчание продължи, докато файтонът спря пред дома на семейство Дънкан. Дъглас скочи на тротоара и подаде ръка на Частити. Този път не прояви интимност, но ръката му задържа здраво нейната, докато тя стъпи на плочките. Пусна я почти неохотно.