Ето това е обичайният жест на учтивост, помисли си неволно Частити. Доктор Дъглас Фарел можеше да вземе пример от баща й.
Докато файтонът ги возеше към Парк Лейн, двамата бъбреха за дреболии. Спряха пред красива къща с изглед към Хайд парк. Семейство Дела Лука явно е много богато, каза си Частити, когато слезе и изчака баща й да плати на файтонджията. Контесата бе споменала, че е купила къщата, а не я е наела. Къща с такава големина и с такова разположение сигурно струваше куп пари. Май и аз започнах да мисля като Дъглас Фарел, укори се тя. Да оценявам богатството на контесата като някоя…
Ала гласът на разума не преставаше с напомнянията. Баща й имаше нужда от финансова помощ, а зестрата на синьорината сигурно щеше да е достатъчна, за да позволи на доктор Фарел да осъществи честолюбивите си мечти.
Посрещна ги лакей в ливрея със златни ширити, която приличаше на оперен костюм. На главата му беше нахлупена тривърха шапка. Просторната входна зала беше претоварена с италиански скулптури и огромни картини в масивни златни рамки. Впечатлението се засилваше още повече от издържания в ренесансово синьо и украсен със златни мотиви таван. Великолепието, присъщо повече за някоя флорентинска вила, беше в ярък разрез със стила на грегорианската къща на Парк Лейн и действаше потискащо и не на мястото си.
Частити, която наблюдаваше баща си, забеляза, че изглежда като упоен.
— Файтонът ни сигурно е бил вълшебно килимче — пошепна в ухото му тя, докато следваха величествения лакей към двойната врата в дясната степа на залата. — Изведнъж се озовахме в италианския ренесанс.
В погледа на лорд Дънкан се смесваха неодобрение и смях. Лакеят отвори вратата и възвести с тежък италиански акцент:
— Лорд Дънкан… уважаемата мис Частити Дънкан.
Контесата стана бързо от златно-белия диван с резбовани облегалки и ги поздрави с топла усмивка. Носеше свободно падаща дреха от тъмнозелена коприна със светложълти бордюри. Косата й беше прибрана под елегантен тюрбан, отдавна излязъл от мода.
— Скъпи лорд Дънкан, мис Дънкан, колко мило от ваша страна, че идвате да ме посетите! — извика тя и им протегна ръка.
Частити веднага забеляза двойката, която стоеше пред един от високите прозорци, разкриващи гледка към Хайд Парк. Лаура дела Лука и доктор Дъглас Фарел, задълбочени в оживен разговор, се обърнаха към новодошлите.
— На езика ми е да кажа: тези случайности трябва най-после да имат край, мис Дънкан — отбеляза Дъглас с хладна усмивка, когато й подаде ръка.
Снощи се наричахме на малко име, сети се тя. Дали той се опитваше да забрави непринудеността и доверието от миналата вечер, като се връщаше към официалната учтивост? Вероятно не искаше Лаура да си помисли, че поддържа приятелство с друга жена. Ако да, това беше многообещаващ знак и тя щеше да последва примера му.
— Наистина пътищата ни се пресичат постоянно, доктор Фарел — отговори тя, бързо стисна ръката му и се обърна към Лаура. — Как сте днес, мис Дела Лука?
— Много добре, благодаря ви, мис Дънкан — отговори Лаура със същата скована учтивост. — Много мило от ваша страна да ни посетите. Тъкмо казвах на доктора, че тази сутрин чукчето на вратата няма спокойствие. Вълшебната вечеря у лейди Малвърн ни осигури много посетители.
— Да, хората тук ни приемат много сърдечно — допълни контесата. — О, колко са красиви! — извика тя, когато лорд Дънкан й връчи букета с лек поклон. — Лаура, скъпа, позвъни на Джузепе да донесе ваза и кафе. Заповядайте, седнете, лорд Дънкан, мис Дънкан!
— Аз не искам кафе, уважаема контесо — каза лорд Дънкан с отхвърлящ жест. — След закуска никога не се докосвам до тази мътна отвара. — Той се настани до домакинята и сложи пакета на масата. — Намерих книгата с медните гравюри и си позволих да ви я донеса.
— О, но това е чудесно! — извика контесата с искрена радост и побърза да отвори пакета. — Какво да ви предложа вместо кафе? Може би шери?
Предпочитаната напитка на лорд Дънкан беше уиски, но тази сутрин щеше да се задоволи и с шери. Лаура дръпна украсения с пискюл шнур, който висеше до камината.
— Освен доктора, днес ни гостуваха лейди Бейнбридж, лейди Армитейдж и лейди Уинтроп — съобщи гордо тя.
— Очарователни дами — пошепна майката, докато прелистваше книгата.
— Позвънихте, синьора. — Огромният лакей застана на вратата и се поклони. Лаура му подаде цветята и му поръча кафе.
Дъглас каза тихо на Частити: